Невероятната училищна история със Самуил

Моето училище е моето светилище, сутрин ставам рано и тичам устремено, жадна за знания и весели истории. Всичко, което знам и съм научила до момента е благодарение на скъпото ми училище и най-вече на скъпите учители.

Аз съм още малка, но вече знам, че всички знания не са напразни и ни помагат в много аспекти в живота ни занапред. Аз като дете много се увличам от историята, най-вече българска история. Мислех си, че знам много и съм много умна, но вижте какво стана един ден.

Тази година в класа ни дойде нов ученик на име Самуил. Момчетата от нашия клас го приеха малко по-хладно и му дадоха да се разбере, че трябва да се докаже по един или друг начин, за да спечели тяхното внимание. Помислих си горкото момче сигурно ще се тръшне от мъка сам и без приятели и в ново училище. Но не, напротив всеки ден идваше стриктно на училище, подготвен по всеки предмет в междучасията си проверяваше домашните, а в голямото междучасие закусваше по една ябълка. Учителите малко по-малко усетиха, че Самуил е едно умно и много възпитано момче, които рядко се срещат. Момчетата от нашия клас започнаха да му се подиграват още повече и да го изолират, съответно никой от нас момичетата не си говореше много, много с него.

И така дойде денят, който промени коренно разбиранията ми за живота и бъдещето.

Имахме час по история. Учителят ни по история е възрастен и доста строг човек и общо взето ни всява много страх, но именно поради този факт никой не си позволява лукса да не е подготвен за неговия час. Самуил си седеше сам на чина, защото никой не искаше да седи с него, учителя  влезе и каза, че днес ще изпита всеки един от нас на тема покръстването на българите. Ние всички се стреснахме, защото малко от малко това беше урок от преди няколко седмици, а не беше урока за който се готвехме за настоящия час, все пак деца и нещата се забравят малко или много. И така учителя г-н Петров седна и попита кой е бил княз Борис 1?,за да не посочвам нека , който не се притеснява   вдигне ръка и да започне да говори. Лошото е, че всички ние треперехме и не смеехме да си помислим такова нещо обикновено в неговия час винаги правехме контролни или той си избираше сам „жертвата”. Така започна едно неловко мълчание и пълна тишина, имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне и главата ми пулсираше от ужас, не за друго, а просто, защото освен, че българите са покръстени по времето на княз Борис 1, нищичко друго не помнех. Така в тишината се чу „Катрин” и в следващия момент разбрах, че г-н Петров ме кани пред дъската да разкажа урока... ужас направо полудях от ужас... но какво беше учудването ми, а и на целия клас, когато Самуил стана и помоли г-н Петров той да излезе, защото не се притеснява и има желание да говори. Г-н Петров разбира се съгласи веднага и го покани. На мен ми каза, че следващия път, че има удоволствието да послуша и моите знания.... камък ми падна от сърцето обичам много историята, но наистина не исках да се излагам пред класа и г-н учителя, защото не се чувствах изобщо добре подготвена. И така Самуил излезе пред дъската, между другото вече гледах на него не като на новия ученик, а като Спасител.

Не може да си предтавите каква лекция изнесе, неща, които дори и в учебника не ги пише, демонстрира знания, които може би и по-горни класове още нямат. Целия клас и г-н Петров гледаха с изумение новия ученик Самуил. Г-н Петров го попита сам ли се подготвя и откъде знае толкова много. Самуил отговори ”Да” и знае още много неща. В интерес на истината прозвуча самохвално и на въпроса знае ли нещо за името на владетеля, което носи, а именно Самуил... тема, която ни предстоеше доста напред, той отново каза ”Да”. Имах чувството, че и г-н Петров се ядоса и му каза да разкаже тогава кой е Самуил. Не може да си представите как по най-увлекателния начин се запознахме с едни от великите български владетели. Г-н Петров мълчеше и накрая попита Самуил защо и откъде толкова много знае, а той отговори „искам да успея в живота и да стана лекар, искам моята майка да се гордее с мен. Усилията, които е положила да не бъдат напразни, защото много много я обичам. Г-н Петров стана и му каза ”момче ти ще успееш в живота, аз съм сигурен”. И така Самуил стана най-добрият ученик не само в нашия клас, но и в цялто училище и наистина всички вярвахме, че той ще стане прекрасен лекар с бляскава кариера.

Самуил освен всичко друго ми стана и най-добрия приятел и вече не седеше сам на чина, а седеше с мен, защото аз никога няма да забравя как ме спаси от сигурна двойка и то от един от най-строгите ни преподаватели – г-н Петров. Не само аз, но и целия клас се промени в този час по история и всички станахме много по-отговорни и по-стриктни към задълженията си в училище, защото си дадохме сметка, че старанието ни ще бъде възнаградено за в бъдеще, сега е момента в който полагаме основи  на бъдещите си професии, а и наистина  на фона на лишенията и нощните смени родителите ми заслужават да се гордеят с мен един ден, защото знаете ли и аз реших, че ще стана доктор като Самуил.