Невероятната гледка на един летен магически звездопад

Беше тъмно. Улиците и къщите в град Враца бяха утихнали,ала само в нашата къща цареше оживление. Всъщност това беше домът на моите роднини – баба, дядо, братовчедките ми Стефи и Ивон, вуйчо... Ние бяхме отишли на гости за една седмица. Беше много забавно, особено тази вечер.
– Кога най-сетне ще тръгваме? – питаше  някой.
– Не може ли да останем там  чак до сутринта? – недоволстваше  друг.
– Вземете одеялата и водата!-нареждаше  трети.
Можете ли да познаете  къде щяхме да ходим? Да гледаме прекрасния звездопад тази вечер!
Някой излезе през вратата:
– Хайде, деца, тръгваме!
Това беше баба Вили – бабата на Ивон. След нея излязоха дядо Иван – дядото на Ивон, и кака Маца (Мариана) – нейната леля.

Всички се качихме в джипа и потеглихме.

Докато пътувахме по безлюдните  улици в мен бушуваха различни  чувства – щастие, радост, мъничко страх. Но сред всички тези чувства  преобладаваше вълнението. То сякаш  събаряше и стъпваше върху  всички други чувства. Побеждаваше  ги!

Гледах през прозореца нагоре към красивите скали. Нямах търпение да пристигнем.

И ето, че най-накрая бяхме  там. Сигурно се питате къде  там? Ами – в Пискавец. Това е една  местност на 10-15 км от Враца. В  нея има около 10-15 къщи, включително  и тази на прабаба и прадядо  ми. В момента тя се поддържа  от баба Вили, дядо Иван и  моите баба и дядо. В двора  къщата отглеждат и животни –кученца, котенца, кокошки и патета.Наскоро  се родиха няколко малки кученца. Те ни посрещнаха подскачайки.

Наоколо беше мрак. Разпънахме одеялата на поляната и легнахме на тях. Аз гледах звездите и се потапях във вълшебството им. Ако можех бих полетяла, за да докосна поне една от тях, но не мога. Затова стоях долу на Земята и мислех за бъдещето си. Вярвам, че един ден ще постигна мечтата си! Ще си имам малка скромна къщичка на село и ще бъда учителка и известна писателка. Но лошото е, че тогава няма да имам ваканции, каквито имам сега. Ето защо трябва да се наслаждавам на детството си.

Звездопадът все повече  се развихряше. Когато прелиташе  звезда, аз си пожелавах нещо  хубаво, нещо добро.

Но ето че трябваше да тръгваме. Кученцата както бурно ни посрещнаха, така бурно ни изпратиха. Когато пристигнахме разказахме  на всички колко добре сме  си изкарали. Едно е сигурно – никога няма  да забравя тази звездна вечер!

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“