Необичайно хоби – деца от Свиленград учат за зографи и дори има повече желаещи отколкото места в църковната школа

По обяд на Томина неделя градинките и алеите пред храма „Свети Живоприемний източник“ в квартал „Гебран“ в Свиленград приличаха повече на училищен двор, отколкото на пейзаж пред Божи дом. Причината е, че школата за иконопис за деца към църквата току-що е приключила занятията си. От началото на септември миналата година в нея се обучават 18 деца на възраст между 7 и 13 години. Интересът вече е толкова голям, че новодошлите биват връщани поради липса на място в малкото помещение от около 15-20 квадрата на църковния параклис, където се провеждат занятията.

Идеята се роди миналата година, разказа за БТА ръководителят на школата Мария Кряскова. Бесарабската българка е и съпруга на свещенослужителя в храма отец Георгий. Съвместно с настоятелството първо бяха поставени основите на неделно училище по вероучение за възрастни. Зографската школа за малчугани също беше съгласувана с настоятелството на храма, връща се назад Кряскова. Пуснахме обява в местен вестник, разпространихме вестта за намеренията и начинанието ни сред миряните. Повечето от децата идват при мен и в школата по рисуване в местното читалище „Просвета 1870“, където водя курс по рисуване за подрастващи, добавя художникът. Основното ѝ занимание също е преподавател по рисуване в местно училище в Свиленград. Пристигнала от Молдова в България през 2007 година, когато вече била завършила Художествена академия в родината си. Тънкостите на църковната живопис научила в Нова Загора и вече повече от 10 години е отдадена на този жанр в изкуството.

Името ѝ не е непознато сред зографите у нас – нейни икони има в храмове не само в цялата страна, но и в чужбина. Миниколекция от сътворени от четката ѝ образи на светци красят и българската църква „Свети Георги“ в Одрин. Децата започнаха с голямо желание и ентусиазъм, въпреки че повечето от техните родители не са от най-ревностните християни и даже не посещават църква, освен на най-големите празници, посочи Кряскова. Заради интереса се наложи да открием занятия и в съботния, освен в неделния ден след службата в църквата. Напредъкът им е различен – по-талантливите вече довършват своята трета икона, други са още на първата, добавя тя. На начинаещите първо били давани упражнения по скициране на хартия, докато усвоят необходимите техники на листа, за да могат да навлязат в специфичните рисувални похвати.

Докато придобият по-голяма увереност, възпитаниците започват с Христос или Богородица, продължават със светците, на които те са кръстени, за да стигнат и до иконите с небесните покровители на родители, братя или сестри, разказа Кряскова. Задължително започваме и завършваме часа с молитва, отговаря на въпрос как протича урока презвитера Мария. Всеки продължава оттам, откъдето е приключил предишният час. Повечето от родителите са много доволни от начина, по който децата им прекарват свободното си време. Особено тези, които вече са видели първите им икони, все пак малките не се занимават с нещо толкова обичайно, са впечатленията на Кряскова.

Самите деца също го възприемат като нещо много по-различно от баналния час по рисуване в училище. Даже понякога, когато започнат да коментират нещо помежду си, в един момент се усещат и си казват един на друг: „Не, тука така не се говори, ти се намираш в храма“, или пък „Ти рисуваш икона, внимавай какво правиш“, разказва още преподавателката. По думите ѝ, единственият разход, който правят родителите на възпитаниците ѝ, са за материали – дъските, на които се рисува, четките, акрилните бои. Маслото е по-трудният живописен способ, макар акрилът пък да съхне бързо и да има по-малко време за корекции, както и финалния лак. Най-важното в образа на един светец е излъчването и усещането за това излъчване. Това е и най-трудно постижимото, пояснява зографът. Има и пропорции, игра на цветове, но излъчването на светлина и любов е същественото, на което се опитвам да ги науча, уверява Мария и уточнява, че и тя самата още продължава да се учи на нови неща. Оттук нататък перспективите пред школата и това, за което се мисли, е да се организира изложба за голям празник, когато се съберат достатъчно готови за една цяла експозиция икони. Така децата ще покажат какво са научили, какво харесват и че имат повод за гордост, смята Кряскова.

Снимка: e-svilengrad.com