Най-ценният подарък

Здравейте, мили дечица! Аз съм вашият приятел Дядо Коледа. Сега ще ви разкажа една интересна история, за това как за малко не успях да дам подаръка на последното от списъка ми дете...

Всичко започна една сутрин, два дни преди Коледа. Джуджетата работеха неуморно. Все повече играчки се правеха, опаковаха и натрупваха в чувала. Всякакви видове кукли, мечета, барабани, книги и много други играчки, джуджетата слагаха в шарени кутии с червени панделки. Дойде време за обяд и малките работници се спряха за почивка. Някои от тях отидоха да нахранят елените Веселушко, Тропчо, Кокетко, Рудолф, Звезделушко, Послушко и Треперушко. Елените вече бяха големи и имаха нужда от много храна, за да имат сили да дърпат шейната ми. След като се навечеряха, заспаха. Трябваше да бъдат отпочинали и бодри. Децата ми бяха изпратили много писма. Чакаше ме много работа.

След цял следобед прекаран в четене на писма, седнах да ям мляко с бисквити. След това си легнах да поспя, за да събера енергия за полета с шейната. Елените и джуджетата също легнаха. На следващата сутрин, когато се събудих, работниците ми вече бяха станали и опаковаха последните играчки. След 15 минути всичко беше готово – куклите, мечетата, барабаните и книгите. Грижливо бяха сложени в чувала, който беше натоварен на шейната ми. Всички доволни от свършената работа отидоха да почиват. Всички, освен мен. Имах странното чувство, че съм забравил нещо. Погледнах отново списъка с играчки и всички бяха приготвени. Не можех да се сетя какво пропускам. Въртях се из стаята и като се изморих седнах на леглото. В този момент нещо се смачка под мен. Станах внимателно, обърнах се и видях едно писмо. „Как съм го пропуснал?“ се запитах учудено. „Бях сигурен, че съм прочел всичките“. Изненадан сложих очилата си, отворих го и започнах да чета на глас:

„Скъпи Дядо Коледа

Тази година не искам никакви играчки. Моля те само за едно – щастие. Само това искам. Знам, че си истински и ще успееш да ми го дадеш. Вярвам в теб!

С обич: Нели на 10 години, Атланта, Джорджия

Това беше първото такова писмо, което някога съм чел. Наистина бе голяма изненада за мен. Вътре в плика имаше и една много хубава картинка на семейството ѝ пред коледната елха. Замислих се. „Как бих могъл да ѝ дам такова нещо?“. Цял ден размишлявах над това. Толкова много идеи ми минаваха през главата. Наближаваше залезът на слънцето и скоро трябваше да потеглям с шейната. Облякох си червения костюм, обух си червените ботуши и излязох навън. Сложих елените по местата им и проверих за последен път играчките. В този момент ми хрумна как мога да направя Нели щастлива. С усмивка на лице благодарих на джуджетата за помощта и потеглих.

Нощта минаваше като един миг. Обиколих и последния град, последния му квартал и ми оставаше една последна къща. Трябваше да побързам, защото слънцето щеше след малко да изгрее. Спрях шейната на покрива на къщата и казах на Веселушко, Тропчо, Кокетко, Рудолф, Звезделушко, Послушко и Треперушко да пазят тишина и да ме чакат да се върна. Бързо влязох през комина и се озовах в една стая пълна със светлини. Голяма елха накичена с най-различни играчки стоеше в средата на стаята. Точно над камината, откъдето бях влязъл, бяха сложени коледни чорапчета пълни с бонбони и шоколад. Качих се по стълбите и тихичко влязох в малката стая. Тя беше цялата розова с много пухени възглавнички, а в края ѝ на едно малко розово легло спеше едно момиченце. Веднага познах, че това беше Нели от картинката, която ми беше изпратила. Протегнах бавно ръка и я събудих. Тя стана бавно, потърка очите си и ме видя. В този момент се изписа една огромна усмивка на лицето ѝ. С голяма радост и изненада тя извика:

– Дядо Коледа, това наистина ли си ти? Не сънувам, нали?

– Да, Нели. Това не е сън. Аз наистина съм тук до теб. Когато прочетох писмото ти бях много изненадан от желанието ти. Мислех, че е невъзможно да го изпълня, но ми хрумна идея. Моля те да ме изслушаш внимателно. – отговорих аз.

Нели кимна и аз продължих:

– Щастието се крие в малките неща. В украсяването на елхата, във вечерите прекарани в разказването на истории и в това да бъдеш със семейството си. Ако има хора, които да те обичат, бъди щастлива. Ако има хора, които да се грижат за теб, да бъдат до теб, когато имаш нужда и винаги да ти помагат, тогава ти вече си щастливка. Най-важното е да се радваш на малките неща в живота, защото те винаги имат най-голямо значение!

Нели ме гледаше с възхищение. Наистина разбираше какво ѝ казвам и се радвах за това. Колкото и да ми се искаше да остана при нея, трябваше да тръгвам.

– До следващата Коледа! – казах аз на Нели.

– До следващата Коледа! Благодаря за подаръка! – отговори ми тя.

Тогава аз излязох тихо от стаята ѝ, качих се в шейната си и потеглих обратно към Лапландия.

Участва в конкурса „На Коледа стават чудеса“