приказки от деца
Най-дългата зима
Участва в конкурса "Цяла година зима – конкурс за приказка"
Една студена зимна вечер си легнах да спя и си представих какво ще стане, ако всеки ден е лют и мразовит.
И ето какво... Било обикновен ден от януари. Снегът валял тихо, тихо. И така цял месец. Хората надничали през малките прозорчета на къщите си и се усмихвали на танцуващите снежинки. През деня децата се замеряли със снежни топки, хвърляли се в дълбоките преспи, а родителите им се притеснявали да не се разболеят и им носели сухи топли дрехи. Вечер семействата си разказвали истории край огъня и пиели сладък горещ шоколад.
Не спирало да вали. Снегът все повече натежавал по покривите. Във въздуха се усещал пушекът от комините, прозорците се покрили целите с красиви ледени фигури.
Всичко било като в приказка. Но никой не подозирал, че зимата ще продължи цяла година.
След няколко месеца земята се заледила, а на хората вече им се искало да е по-топло. Вече им омръзнало тази белота и този лют мраз. Дори децата, които се радвали на снега и правели снежни човеци, се натъжили. Те започнали да си мечтаят как пак ще ядат сладолед и ще се изморяват от летните игри. Хората се потиснали от тази ужасна ледена мъгла, която се виела в небето. Било им трудно да вършат ежедневната си работа. Метеоролози се опитали да разберат какво става с времето, но така и не разбрали.
Всички започнали да се молят да спре да вали. И сякаш някой чул желанието им. Топло слънце изгряло и разтопило снежните човеци. Само за няколко дни поникнала тревичка и цъфнали първите кокичета. А след тях бързо се подали нарциси и зюмбюли. Ухаело на пролет и зажужали пчеличките. Лястовичките се завърнали от юг.
Но каква била тъгата на хората, когато една сутрин се събудили и видели навън същата зимна картина, каквато била преди седмица. Отново мраз сковал земята, а вече трябвало да е лято, както показвал календарът. Нямало го слънцето, отлетели птичките, загинали цветята и много животни. Ледено и тъжно било вече навън и в домовете.
Зимата продължила цяла година. А с нея и мъката...