На Коледа стават чудеса

Една слънчева декемврийска сутрин, снегът блестеше като елмаз, врабчетата прелитаха насам-натам под стрехите на къщите. Северният вятър надничаше през прозорците, а от ледения му дъх те се покриваха със скреж. Бе утрото на Бъдни вечер. Две момченца гледаха през прозореца. Очите им бяха пълни с надежда. Малките им сърчица биеха лудо. Прехапали устни, те се взираха в улицата. Очакваха да се появят родителите им. Майка им с коженото палто в което така обичаха да се гушкат, а баща им с карираната риза, в чийто джоб винаги се намираше по някой бонбон за тях.

Но цяла сутрин никой не се появи. Само баба им стоеше в стаята и ги гледаше с толкова обич. Една едра сълза се търкулна по бузата ѝ. Със сухата си, напукана и сбръчкана от работа ръка, избърса сълзите си, за да не ги видят децата. Усмихна им се и нежно ги прегърна.
– Хайде, момчета! Облечете се и елате с мен. Трябва да излезем! – каза възрастната жена.
– Къде отиваме, бабо?
– Да проверим дали пазарът си е на мястото или е избягал.
– Бабо! Не се шегувай! Къде отиваме?
– Изненада! Хайде, пригответе се.

Излязоха навън. Навсякъде блещукаха малки цветни лампички, а витрините бяха украсени с шарени гирлянди. Наоколо се носеше уханието на коледни сладки. На улицата един човек продаваше елхи. Тримата си избраха една много красива елхичка.
– Елате да ви покажа къде е домът на татко Бог. Искате ли да му отидем на гости?
– Къде е, бабо? Покажи ни!

Тръгнаха по главната улица. Скоро стигнаха до голяма сграда с кръгъл покрив. Отвътре влизаха и излизаха хора. Децата прекрачиха прага. Вътре беше топло и светло. Хиляди малки свещички горяха навсякъде. Бабата разказа на момченцата за Рождество. Тримата наведоха глава и започнаха да се молят. „Боже, моля те, – каза по-мъничкото момченце – нека мама и тате се съберат. Моля те! Не искам повече да сме разделени! Нека тате спре да пие и мама се върне при нас. Моля те!“ По-голямото братче прошепна: „Боже, моля те, нека баба не работи толкова много. Моля те! Нека не ѝ се налага да се грижи сама за нас. Тя е много стара и болна. Боже, моля те, събери семейството ни!“

След като се помолиха запалиха свещици, излязоха от храма и се запътиха към дома.

А в една друга къща, може би на другия край на града, един човек наблюдаваше как майки и дъщери, бащи и синове се разхождат, пеят весели песни и си говорят щастливи. Огледа мрачната, сива и тиха стая. Стана му мъчно. Самият той някога бе оставил семейството си. Сякаш нещо в него се пречупи. Бутна празните от алкохол бутилка и чаша, които с трясък паднаха на пода. Облече си палтото, сложи си шапката и излезе. Междувременно, една жена вървеше по улиците без да знае накъде отива. Едри сълзи капеха от очите ѝ. Опитвайки се да започне нов живот, тя бе загърбила миналото си и хората в него. Но всъщност бе претърпяла хиляди нещастия. Сега беше бедна, тъжна и самотна, и то точно на Рождество. Сети се за Божията майка и сърцето й се сви от мъка. Тя също беше майка.

Навън започна да се стъмва. Двете малки момченца и баба им приготвиха празничната вечеря и започнаха да украсяват елхата. А тя беше прелестна. Имаше малки, красиви стъклени топчици. Шарени гирлянди се виеха около нея. А на върха ѝ седеше красив порцеланов ангел с бяла блестяща дреха и крилца, по които бе залепен пух. На вратата внезапно се почука и по-малкото братче изтича да отвори. На прага стояха мъж и жена. В ръцете си носеха торби с лакомства и подаръци.
– Мамо! Тате! – извика момченцето.
Тогава дотича и братчето му. Хвърлиха се в прегръдките на родителите си. Всички плачеха и се смееха едновременно. Сърчицата на децата преливаха от щастие. Семейството се бе събрало. Това бе истинско чудо!

А на Коледа стават чудеса.

Участва в конкурса „На Коледа стават чудеса“