Моята вълшебна есен

Нарисувах есента в гората. Първо очертах дърветата и се сетих, че листата не са горе на клоните, а са пръснати по земята. Направих килимче от цветни листа и поканих горските животни да видят моята рисунка.
Първа дойде катеричката и започна да играе с една шишарка, която току-що излезе от кафявата боичка. После дойде таралежът и се търкулна към моста, даже не изчака да го дорисувам, горкичкият, за малко да падне в поточето. Зелените жабки трудно се рисуват, но стига ни да чуваме как квакат във водата. Косето босето снася последните си яйца, пее последната си песничка и отлита с пойните птички на юг.

Есен е вече настъпила в гората. Още не е очертано гнездото му, но Кума Лиса започна да го моли за яйца, за да си направи чорбичка, макар и без опашка. Бързам да я нарисувам, за какво ще я дръпне кучето, когато се скрие, хитрушата, в дупката. Ще нарисувам две деца, които се захвърлят с цветните листа в гората, едно слънце и едно небе. Колко хубава е есента в гората, как мога да я нарисувам цялата!