Моята най-голяма мечта е да стана модел. Искам да стана модел, защото от малка до сега аз участвам в модни ревюта. Ако стана модел бих желала моден дизайнер да ми бъдат известните Доменико Долче и Стефано Габана от „Долче и Габана“. Ако спечеля наградата ще нарисувам модели.
Натали Трендафилова

***

Аз – Никола Ованезов на 11 години и 5 месеца, мечтая да си имам собствена маймунка ! Ето как стана това:
Когато бях ба 4 и половина мечтаех да бъда супергерой! Но когато станах на 6 години, разбрах, че това няма как да се случи! После като станах на 8 исках да стана певец! Но после и от това се отказах! Няколко месеца по-късно исках да съм футболист! Но баща ми каза, че да си футболист трябва да тренирам футбол (а аз не тренирам)! Освен това да си футболист, баща ми каза, че много ще падам и удрям! Но аз не се отказах! И всеки път като излизах да играя с приятели, играех ме на футбол! Аз бях вратар и ми казаха, че се справям много добре!
После като станах на 10 и половина гледах един сериал, в който един от участниците има маймунка на име Марсел! На мен ми хареса маймунката и поисках и аз да имам такава! Ако спечеля този комплект, първото нещо което е е да се нарисувам с маймунката на фон на Аз-детето!

***
Моята най-голяма мечта е да стана професионална баскетболистка в NBA. Също така искам да бъда президент на Република България.
Михаела Панчева, 12 г.
 

***
 Аз имам само една мечта, която не е свързана с мен. Тя е брат ми да проговори напълно, за да може да контактува още по-добре с децата и да бъде наистина много щастлив – да играе повече, да общува повече, да се забавлява! Освен, че той ще е много по-уверен и контактен и мама ще бъде по-спокойна, защото сега се притеснява за него. Това е моята мечта, дано се сбъдне скоро за доброто на семейството ми!
Магдалена Малинова, 12 г.

***
Моите приятели често ми казват, че съм голяма мечтателка. Какво всъщност означава този израз? Най-просто казано, това е човек, чиито мечти са големи. Моите наистина не са малки, но дали съм такава... Отговорът на този въпрос се крие в това съчинение.

И така първо се запътваме към стаята ми, моето най-свидно място. Поглеждаме към леглото ми, все още неоправено. Отиваме до възглавницата ми. Обръщаме я и о, чудо... под нея се крие едно съкровище, една цел, това малко нещо, което преосмисля живота ми и го прави по-красив, едно безкрайно море, някак си успяло да се побере в страничките на моят дневник, една съкровенна мечта. Време е да я научите! Отварям дневника и започвам да ви чета, а вие се замислете над въпроса – голям мечтател ли съм. Пише така:
Искам да стана писателка на детски приказки, да доставям радост на мъничките сърчица. Дори вече знам какъв ще бъде творческия ми псевдоним  – Хикси Микс. Модерно и някак си фантастично име, което да ме различава от другите писатели. Мечтая си книгите ми да успеят да привлекат детските очички към вълшебните страници и поне за малко да накарат малчуганите да забравят за компютъра и телевизията. Колко би било хубаво! Иначе не смятам да пиша само класически приказки като  "Пепеляшка" и "Снежанка". Бих искала малко да поразчупя идеала за детска приказка. Ще пиша нещо от сорта на "Хари Потър". Много харесвам тази книга, а също и нейната писателка Джоан Роулинг. Бих искала някой ден да бъда преуспяла като тази писателка.
Моята мечта се различава от тези на другите деца, но като почти всяко момиченце и аз мечтая за още нещо – слава. Да ми търсят автографи, снимките ми винаги да са на кориците на известните списания, големи билбордове да рекламират книгите ми...   
Имам и още едно желание, което всъщност е тясно свързано с първите две – след като забогатея от професията на детски писател и разбира се се прочуя, бих желала да споделя богатството си с бедните и така като известна личност да дам пример и на другите... А как ще споделя богатството си? Първо ще участвам в благотворителни кампании на "Уницеф" или "Юнеско". А може и да основа собствена. Ще я кръстя "Подай ми ръка. ХМ’. "ХМ" означава Хикси Микс. Тази моя кампания ще се бори с проблемите на хората в неравностойно положение. Иска ми се и да осиновя едно дете от беден африкански произход. Всъщност това ще го направя дори и да не забогатея и не се прочуя.
След като споделих с вас мечтите си най-вероятно сте останали с впечатлението, че наистина съм голям мечтател. Тук е времето да зададем още един важен въпрос – това да си мечтател хубаво ли е? Ще ви отговоря какво мисля аз по този въпрос. Да, за мен е прекрасно. Според мен колкото и да са големи мечтите му, всеки има шанс да ги осъществи! А, аз вярвам, че ще успея! Повярвайте и вие!
Милена Елчинова, 12 г.

***
Аз от малка съм привързана много към книгите. Имам голяма стая пълна с книги. Когато порасна искам да имам голяма библиотека. Там искам да си имам голямо бюро, в което да се настаня и да почета книги. Книгите ще бъдат разделени на етажи, романи, криминални и т.н. Ще има и бюра за децата, там те също ще седят и ще почетат. Дано тази моя мечта се сбъдне… Но аз винаги вярвам, че ще се сбъдне, защото мечтите винаги са изпълняеми.

Искам да Ви споделя моята друга мечта:
Искам хората с увреждания винаги да имат усмивка на лицата си, защото те не са откъснати от света… И те са създания и те имат право да се смеят,  да се веселят. Не искам родителите да изпращат децата си да просят пари, за алкохол и т.н. Те не са създадени, за да просят. Те са създадени, за да учат и да имат много по-добро бъдеще от родителите си, да имат успешна професия. Не трябва децата да просят по улиците, а родителите им да работят по цял ден. Това бяха моите мечти…
Благодаря за вниманието!
Елис Ердинч, 12 г.

***
Имам много мечти, всяка различна по своему. Все още обаче най-голямата и скъпа от тях е да си остана добър човек и да помагам на другите. По света има толкова зло, а доброто постепенно намалява, затова мисля че съм длъжна да се опитам да спра това, да донеса поне малко щастие в живота на човека.
Смятам, че ще е чудесно да създавам анимации. За някои хора това са просто рисунки, но за мен те са изкуство, начин да проникна в душата и да зарадвам децата, които ги гледат. Самата аз като дете ги обичам.
Това са и най-съкровените ми мисли и желания.
Христина Тихова, 12 г.

***
Моята голяма мечта е да стана доктор. Още от малка се боря с тази мечта. Винаги съм искала и все още искам да няма болни на този свят, защото от това да си здрав няма нищо по-хубаво. Колкото и пари да имаш когато си тежко болен те не ти помагат за нищо, защото здравето не се купува с пари. Не трябва да сме алчни, а да сме благодарни на това, което имаме. Затова няма нищо по-хубаво според мен да спасиш един човешки живот.     
Ивана Иванова, 12 г.      

***
Аз искам да приличам на този вълк – див и непокорен.
Ива Топалова, 13 г.
 

***
Казвам се Ива Петрова и съм на 12 години. Моята мечта е да стана учен и да измисля лекарство за хилядолетие. Представяте ли си родителите, братята и сестрите ни да живеят поне 1000 години.

Извън тази недостижима за сега мечта, и аз като всяко момиче искам да съм известна певица и артистка. Пея във вокална група, в къщи, затворена в стаята си измислям роли и потъвам в своя свят. Мама кава, че е хубаво всеки от нас да остане в душата си поне частица от детското си. Сега не я разбирам какво иска да ми каже, но като порасна сигурно ще разбера. А защо да не си помечтаем завинаги да останем с детски души и да се обичаме, без войни, разрухи, омраза и убийства.

Страници: 1 2 3 4