Моят весел тролски ден

Преди 1 месец сънувах сън. Там бях тролче, а когато се събудих се оказа, че сънят ми се е превърнал в реалност... Бях тоолкова щастлива но... Дойде Иван... Той беше злонамерено тролче, което мразеше всички, особено тролчето на име Мони, което всъщност бях аз. Иван хич не искаше да се среща с мен. Мразеше ме. Но на обяд, защото никой не сядаше до него, аз седнах. Той се ядоса и ме блъсна. След това сложи чанта, пълна с гайки и болтове. Попитах го защо са му всички тези метални неща, а той отвърна:
– Баба каза, че не мога да живея вече в нейната къща, защото съм бил прекалено голям!
– Не!? А ти каза, че не искаш да спиш навън?
– Ами да...
– КАКВО?
– Каза, че мога да си направя сам къща!
– Искаш ли помощ? – попитах го аз.
– Само ако се махнеш!
– Довиждане... до утре!

На другия ден се разходих, за да го потърся. Намерих го. Беше седнал на пейката, която беше на точно 82 метра от мястото, където искаше да си направи къща. Помогнах му, а той почервеня. Попитах го:
– Защо си червен?
А той каза:

– Ами за първи път чувствам, че някой наистина ми помага!
– Виждала съм те зелен, син, сив, черен и кафяв, но не и ЧЕРВЕН!
– Аз съм тролче, което сменя цвета си според това как се чувства и дали ситуацията го устройва... Когато ситуацията ме устройва съм червен!!!
– А кога си лилав? – попитах аз докато се смея.
Той каза:
– Когато съм влюбен!
– Амии... Така гледаше онова лилаво тролче... Теменужка.
– Да... Дали и тя изпитва същото към мен?
– СИИИГУРНА СЪМ!

Тогава Иван отиде да я заговори, а аз си легнах да спя, защото бях наистина уморена. Когато се събудих отново бях човек, а това приключение си обещах че НИКОГА няма да го забравя!

Участва в „Щур конкурс с веселите „Тролчета“