Между морето и планината – една спукана гума

Аз започнах моята весела ваканция с морето. Но първо, преди всичко, трябваше да вземем Габи, моята братовчедка, от Троян. А след това започна нашето дълго пътуване до Кранево, северното Черноморие. А когато най-после пристигнахме – веднага на плажа! Пясъкът беше толкова прекрасен, а водата – божествена. Изобщо не исках да тръгна. Първият ден беше кратък на плажа, защото пристигнахме късно. Но и тогава беше весело, когато плувахме, играехме и т.н. Така минаха дните: ставаме, оправяме се, тръгваме, играем, обядваме, още игра и се прибираме вечерта.

Един ден, когато беше дъждовно, отидохме да посетим двореца в Балчик. Прекрасно беше. Вечерта вечеряхме в ресторант до морето в Балчик и вълните изхвърляха зелени водорасли върху нас през дупката в найлоновата преграда. Друга вечер ние отидохме на гости в апартамента на моя втори братовчед Вальо във Варна. Цяла вечер лудяхме! През деня ние с Габи събирахме рапани. От изтърканите рапани правихме много красиви пръстени. Също отидохме на нос Калиакра, където опитах да видя делфини, но не можах. То беше дъждовно, но над нас имаше дупка в облаците, която ни пазеше сухи.

На последния ден правихме същото, но по-кратко. После се запътихме към следващото място – събора в Рожен! И това пътуване беше много дълго. Ние спирахме понякога, за да си вземем силите. Боже, изобщо не издържах! Няма да повярвате какво стана после! Към Асеновград – спукахме гума! Това беше много лошо! Ние с Габи отидохме отсреща, за да чакаме. Не след дълго три коли спряха и се изсипаха много хора от тях, чиито език не знаехме. Ние скоро разбрахме, че са румънци и те бързо – бързо оправиха гумата, понеже ние не можахме. После пак на път. Но беше късно и за това пренощувахме в Чепеларе.

На другата сутрин продължихме към Пампорово, но когато наближихме ни спря най-дългата опашка на света. Ние най-после пристигнахме в Пампорово и се настанихме в хотела. След това се качихме на автобуса към събора. Не след дълго и пристигнахме там. Имаше сергии, сцени и много хора там. Първо обядвахме, а после се разхождахме. Мама ми купи гердан, който се казваше Надежда точно като мен. Дори видяхме каракачанска овчарка! Бебета бяха много сладки! Най-смешни бяха овцете след като ги подстригваха. Ходеха голи като соколи. Разгледахме, разгледахме и после се върнахме в хотела.

В хотела имаше голям басейн, да БАСЕЙН! Мнооого се зарадвах, когато чух тая новина. Плувахме вечерта и легнахме. На следващата сутрин другия ми братовчед Любчо дойде и имахме още компания. През последните дни (двата дена) ние ходихме в Смолян (Планетариума) и плувахме още и още!

На последния ден много се натъжих, че трябваше да тръгваме, но си обещах, че пак ще се върна на всичките тези места!

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“