Малките тролчета спасяват света

Както всички знаете, през девет планини в десетата, се намира кралството на малките тролчета. Те са малки същества, които винаги гледат позитивно на света. Имат час за прегръдки, целувки и всякакви такива прекрасни работи...

Един слънчев ден, докато тролчетата си играеха на голямата поляна отрупана с различни ароматни цветя, към тях дойде едно малко, грозничко човече, чиито очи бяха насълзени. Тролчетата се смееха и забавляваха, когато то тихо приближи до тях. Щом го видяха, усмивките им мигом замръзнаха на лицата им. Сигурно се питате кое беше това грозно човече? Сега ще ви кажа. То беше представител на нашата общност – хората. Човечето седна близо до тролчетата, погледна ги с големите си сини очи пълни с тъга и им каза:

– Мили тролчета, името ми е Иван. Сигурно се чудите защо съм тук, защо съм сив и грозен, защо съм тъжен. Дойдох при вас, за да ви помоля да върнете единството на хората, да ни помогнете да спрем войните, да върнем вярата във вълшебства на малките деца. Да върнете усмивките на лицата ни и да изгорите алчността от нашите сърца. Да ни помогнете отново да станем хора.

Всички те станаха и се затичаха към Иван. Усмихнаха му се и приеха на драго сърце.

След седмица десетте най-шарени и позитивни от тях трябваше да пътуват до царството на хората. Щом пристигнаха пред тях се разкри сива, мрачна и тъжна гледка. Малките деца плачеха, майките им се караха, а пък бащите стояха намусено до семействата си. Сякаш студът беше вкаменил човешкото у тях. Тролчетата се събраха и решиха. Ще започнат да пеят и танцуват, ще им покажат, че това е нещо прекрасно и трябва да го правят по-често. Речено – сторено. Те запяха. Отначало хората стояха безмълвни и не им обръщаха никакво внимание. Скоро едно малко, русичко момиченце, със зачервени бузки от снега, се отдалечи от майка си и се включи в групата на веселящите се тролчета. Сивите му дрехи мигом се оцветиха в най-разнообразни цветове. Още малки дечица започнаха да пеят и танцуват. С тях се случи същото. Танцуващите и пеещи хора нарастваха, докато най-накрая всички се присъединиха към веселбата организирана от тролчетата. Снегът започна да се топи, дърветата позеленяха, поникнаха кокичета и минзухари. Най-важното бе, че войната секна, противниците се прегърнаха един друг, децата повярваха, че на този свят съществуват вълшебства. Хората отново станаха хора. Светът стана по-хубаво място и до днес те си спомнят с усмивка за нашите спасители-тролчетата.

Участва в „Щур конкурс с веселите „Тролчета“