приказки от деца
Малката мишка и големият лош свят
Малката Бетина без да се замисли започна да бяга наоколо и да се любува на огромните заобикалящи я сгради, хора, природа и куп други чудати за нея неща. Тя забелязваше всяко едно нещо, което беше около нея, дори и пътните знаци, върху които доста мисли какво би могло да бъде и за какво може да служи на хората. Бетина знаеше от своите родители, че в света се крият големи опасности за живота й и че тя не би трябвало да излиза докато не порасне като голяма мишчица. Но нали знаете, че всяко забранено нещо от родителите и интересно за всички деца.
Започна да се свечерява, мишчицата постепенно започна да усеща глад и тръгна да търси храна наоколо. Стигна до един контейнер с много отпадъци на нея и замириса много вкусно и директно се изстреля натам. Когато стигна до мястото, Бети си каза:
– Охх, както съм гладна сега ще изям всичко и ще стана много шишкава.
На другата сутрин, мъничкото мишле се събуди много весело, тя се радваше толкова много, че най-сетне е излязла в големият свят и може да разгледа всяко едно нещо, което и беше любопитно. Отново започна да тича наоколо и да разглежда. Бетина видя обширни градини с много красиво подредени цветя под всякакви форми, видя високи сгради, много превозни средства, хора, дървета и най-различни други неща. Не щеш ли докато обикаля пред нея се озоваха два големи котарака с големи нокти и дълги мустачки.
– Леле, ами сега свършено е с мен! – помисли си мишока.
Моментално тя хвръкна като ракета. Бяга, бяга, скача, навира се в какви ли не дупки само и само да им избяга и накрая им се изплъзна. Толкова се беше уморила, че сърцето и щеше да спре. Тя изчака още малко и пак се показа навън, наоколо беше чисто, нямаше и следа от котараците.
– Явно като са ме видели, че съм толкова дребна и слабичка са се отказали да ме хапнат, решили са да потърсят нещо по-тлъсто от мен.
Пак тръгна из града. Вървя, вървя и стигна до един много голям хранителен магазин.
– Боже, аз така като гледам ако повикам всички роднини и приятелчета на това място няма да има излизане, всичко изглежда толкова вкусно....
Мишлето се опита да влезе и не щеш ли намери една дупчица, но за съжаление не водеше към "райското място" и много се отчая. Мъчи се, но накрая се отказа. Не успя!
Всичко, което беше видяла до сега остана в нейното съзнание, защото всички забележителности, които беше видяла й направиха голямо впечатление и много и харесаха, докато не стана свидетел на една лоша случка.
Беше се озовала пред прозореца на една къща. Тя доста се застоя и започна да гледа. От там се виждаха една жена, която се караше със своя съпруг, Бети продължително гледа, защото отвътре се чуваха викове, крясъци и писъци. Изведнъж входната врата се отвори много рязко, малката мишка се изплаши, скри се и наблюдаваше отстрани. Гледката за нея беше ужасяваща. Един мъртво пиян баща, блъскаше жена си по стълбите и започваше да я удря, а тя викаше ли викаше... Детенцето им, което беше до тях, гледаше толкова жално с милите си, малки очички, докато изведнъж баща му го хвана и го блъсна на земята. Бетина се насълзи, толкова много искаше да им помогне, но нали знаеше, че е просто само една дребна мишка, която нищо не може да стори и можеше само да стои, и да гледа. След този тежък случаи, потърпевшите останаха изхвърлени навън, а мъжът се прибра в дома си.
Мишлето гледаше и си казваше:
– Може би мама мишка и тате мишок са били прави за света. Да има много интересни неща, красиви сгради, места, хубава природа, но когато станах свидетелка на тази поразяваща момент от живота на една страдаща майка със своето детенце, всичко друго, което бях видяла до този момент избледня пред тази случка. Защо в света има толкова зли хора? Защо се случват тези неща? Не мога да си отговоря на тези въпроси, само мога да кажа, че ако бях човек НИКОГА нямаше да извършвам такива лоши дела, дори напротив щях да се стремя към нещо по-добро за живота.
Малката Бетина реши да тръгне към дома си. Чудо но беше факт, че помнеше пътя.
– Сбогом свят, може би скоро пак ще се видим и дано в близко време да се промениш!
И малката Бети стигна до голямата, тежка врата от, която беше излязла, прибра се и затвори!
Участва в "Конкурс за "Бяла приказка".
Ивета Христова, ,
Публикувано на 11.01.2013
Много ми хареса, но ще попитам защо завършва с моята приказка? До редакцията:моля ви редактирайте го.
От редакцията: Имаме технически проблем и приказките ви са се съединили, но ще го отстраним скоро.
Давид Мавродиев, 11 г.,
Публикувано на 12.01.2013
Приказката ти е написана с чувство, но не мога да разбера, защо в нейния край се намира откъсът от "Бяла приказка" (който всъщност трябва да се продължи), както и защо тя завършва с приказката на друг участник в конкурса (Ивета Христова)?... Може би, това е някакъв технически проблем, който не зависи от теб?
От редакцията: Технически проблем е, за който се извиняваме и ще поправим възможно най-бързо. :-)
Давид Мавродиев, 11 г.,
Публикувано на 16.01.2013
Прощавай, Eмили! Разбрах, че вината не е била твоя...
Eмили Балиева, 14 г.,
Публикувано на 16.01.2013
Много благодаря за хубавите коментари и се радвам, че ви е харесала :) И да явно е бил технически проблем не съм вземала чужди идеи и не съм добавяла нечия измислена приказка, просто е бил малък технически проблем !! Давид Мавродиев- няма проблем не съм се обидила, случват се и недоразумения ! :))
Давид Мавродиев, 11 г.,
Публикувано на 17.01.2013
Радвам се, че не си се засегнала, защото определено моята цел не е била такава! Съжалявам за недоразумението, което без да искам се получи! И ти благодаря, че прие моето извинение!...
Диди , ,
Публикувано на 19.01.2013
Хубава е! :)
Таня , 12 г.,
Публикувано на 21.01.2013
Прекрасна,интересна и поучителна приказка! :)
Давид Мавродиев, 11 г. г.,
Публикувано на 30.01.2013
И твоята приказка е за отличие!
мартин божанов, 58 г.,
Публикувано на 15.11.2013
харесвами много