Магията на щита

Беше 31 октомври – Хелоуин. На този ден се случиха много мистериозни неща. Всички бяха неузнаваеми, заради страшните си костюми. За едни тази нощ беше най-чаканата, а за други просто обикновена нощ. Всичко беше украсено с много Хеоуински украси.

В тази нощ Ема беше поканена на парти. Тя с нетърпение чакаше 00:00 часа, за да се позабавлява. Дойде чаканият миг. Всички танцуваха, лудееха и си разказваха страшни истории. Ема чакаше най- добрата си приятелка Мария. Двете отидоха до таолетна. Върнаха се, но на партито нямаше никого. Всички все едно бяха изчезнали .
– Ема къде са другите? – попита Мария.
– Не знам. Мисля, че на партито сме само ние. – отговори Ема .
– Сигурно са изчезнали в друго измерение. – засмя се Мария.
Двете се огледаха, но отново не видяха никого.
– Ехоо... – извика Ема, но никой не й отговори .
– Има ли някой? – почна да пита Мария и взе да се оглежда навсякъде.
– Мисля, че сме само ние двете. – каза Мария.
– Да така е, но това никак не е добре! – каза Ема.

Изведнъж почнаха да се чуват странни и страшни звуци. Мария и Ема почнаха да се оглеждат подозрително. Двете много се изплашиха. Почнаха да молят за помощ, но никой не им отвърна. Побързаха да излязат през вратата, но тя се тресна, а те останаха заключени вътре без никой друг.
– Отворете врата моля ви. – каза Ема.
– Вие сте обречени завинаги, както стана с другите ви приятели. – й отвърна един мистериозен глас.
– Но какво сме ви сторили? – извикаха заедно в един глас .
– Всички вие сте прокълнати завинаги, заради вашите подигравки че не съществуват духове!
– Само заради това сме прокълнати завинаги? – попита Мария.
– Да. – отвърна й митичният глас .
– Добре какво трябва да сторим, за да спасим всички включително и нас? – попита Ема.
– За да се спасите, трябва да отидете до планината обитавана от духове и да вземете щит, който не е намерен от никой до сега .
– Духове, как ли пък не . – засмя се Ема.
– Да, но ще сте придружени от тъмните сенки!
– Добре нека да тръгваме! – предложи Мария.
– Тръгвайте, но знайте, че имате време до 05:00 часа. Ако не успеете вие и приятелите ви ще останете завинаги във вечен мрак и във вечна война! – каза гласът.

Запътиха се към планината. Стигнаха до нея.
– Май стигнахме? – запита се Ема.
– Да и аз мисля така. – отговори й Мария.
Погледнаха напред . Там блестеше нещо много голямо .
– Мисля, че това е щитът. – каза Ема.
– Да и аз мисля така! – отвърна Мария.
Двете изтичаха много бързо натам. Щитът стоеше точно пред тях . Двете почнаха да го дърпат, но той беше забит в един много голям камък. Мъчеха се, но без никакъв ефект. Оставаше им само час, но те не бяха стигнали до никъде. Тогава те почнаха да дърпат с всички сили и щита се измъкваше малко по-малко.
Най-накрая измъкнаха щита, взеха го със себе си и почнаха да тичат към къщата, в която се състоеше купонът. Те влязоха и дадоха щита на сенките, а те го предадоха на мистериозният глас .
– Не мога да повярвам, че намерихте щита, никой не го е намирал. Сега е време да ви се покажа! – каза гласът. Това беше един много стар магьосник пазен от много сенки. Той беше с голяма брада, облечен с синя роба и държеше един жезъл .
– Добре, донесохме щита, а сега освободи нас и всички наши приятели. – казаха Мария и Ема.
– Добре ще ви освободя и никога повече няма да ме видите! – каза страшно магьосникът.
– Довиждане. – казаха му те.
Всичко свършило, а те разказали на приятелите им какво се е случило. Купонът продължил. Всички се забавлявали до другата сутрин .