приказки от деца

Начало | приказки от деца | Магическа история за сладкиши и диаманти

Магическа история за сладкиши и диаманти

Неда Гуглева | 2017-01-30

Магическа история за сладкиши и диаманти

Скъпо дневниче, аз съм Корета Сторенова Дипрова и съм тролче, аз съм обикновено тролче, имам баща и имах майка. За първи път пиша в това дневниче, то ми беше подарък от мама. Изгубих я на седмия си рожден ден, но нека започна отначало.

Беше светъл и топъл ден, миех си зъбите, когато чух някой да влиза в стаята ми. Това беше мама. Тя се казваше Сирева Начорева Дипрова. Мама ми беше приготвила изненада, беше приготвила торта „Ние, завинаги заедно“ и парти изненада. Тази рецепта беше измислена от нас двете, пазеше се в тайна.

Мама ме заведе на пикник където беше и партито изненада. Всичко вървеше чудесно докато не се изви буря и ние трябваше да се скрием някъде. Там имаше само два тунела, ние влязохме в първия, но изведнъж той започна да изчезва, а там имаше само един изход, а ние нямахме време да излезем и двете. Тогава мама ми каза, докато тичаше:

– Скъпа Корела, ти излез, а аз ще се справя някак си и знай, че където и да съм, пак ще се срещнем. Мисли за мен докато ядеш тортата и не издавай рецептата, защото може да те намери Гилвор.

Тогава аз скочих и се почудих кой е този Гилвор. Тогава изтичах много бързо до вкъщи, за да кажа на татко, той веднага отиде, но не я намери.

Татко построи сладкарница в нейна чест, защото мама искаше да стане сладкарка. Оттогава не съм я виждала и оттогава ям само тортата. От онзи гаден ден до днес я търся, но без успех. Накрая се отказах.

Днес с училище ще ходим до магичния свят в село Ролди. Там беше много хубаво, направих си карта на пътя до там. Там имаше една жена, тя беше много добра и ни даде тениски и близалки. Днес е тринайсетият ми рожден ден и затова реших да не ходя на училище, но татко не ми позволи. Затова реших да избягам и да отида в първия тунел, в който изгубих мама. Влязох в него, а той пак започна да изчезва. С него изчезнах и аз. Той ме отведе в някакво кралство наречено Ньорки. Влязох и навсякъде пишеше Гилвор, тогава се сетих, че мама ми каза да пазя рецептата от него. Той ме позна и ме хвърли в килия, но аз не знаех откъде ме е познал. В килията имаше една жена приличаща на мама, тогава я попитах как се казва за да разбера дали е тя:

– Извинете, как се казвате?
– Аз се казвам Сирева Начорева Дипрова. А ти?

– Корела Сторенова Дипрова.
– Нима е възможно? Корела, ти ли си?
– Да, мамо.

Тогава се прегърнахме.
–Корела, какво правиш тук?
– Не исках да ходя на училище и затова избягах, влязох в първия тунел за да видя какво е станало с теб.
– Оу, дъще, не трябваше да идваш.
– Мамо, кажи ми кой е Гилвор и какво иска от нас!
– Той е... ами мой брат и твой вуйчо и иска рецептата, защото в нея е скрит диамант.
– Диамант?
–Да, мила, диамант.
– Пробвала ли си да се измъкнеш от тук?
–Пробвала съм шест пъти за шест години, но без успех.

Тогава се залових за работа, за да се измъкнем от там. Взех си от раницата молив и хартия и започнах да търся нещо твърдо, несгъваемо и т. н. Накрая намерих метална пръчка с която ще тропам и така ще заглуша пазачите и ще взема ключа и ще отключа.

Тогава ще избягаме. Всичко стана както си го мислех освен факта, че Гилвор ни залови.
– Залових ви в крачка.
– Какво искаш от нас? – попитах аз.
– Искам само диаманта!
– Но няма да го получиш! – твърдо каза мама.
– Ще ви пусна ако ми дадете диаманта!
– Добре! – казах аз и извадих фалшивия диамант и му го дадох.
– Какво правиш? – попита ме мама.
– Свободни сте!
– Хайде, мамо, тръгвай.
– Но камъкът.
– Спокойно, ще имаш и други диаманти.

Когато се отдалечихме казах, че е фалшив, но скоро и Гилвор разбра. Ние бяхме до драконите пазачи и не знаехме, че и Гилвор знае, че диамантът е фалшив.

Тогава той изкрещя:
– Не ги пускайте да излязат!

Драконите имаха медальони със зла магия. Те веднага затвориха портите, но аз и мама успяхме да се качим до вратовете им и свалихме медальоните. Ние им казахме:
– Дракони, летете!!!

Те литнаха и така избягахме от него, приземиха се до нашата къща.

Татко се затича към нас и ни прегърна.
– Обещай, че повече няма да бягаш.
– Добре, обещавам.

На другия ден попитах мама:
– Мамо, аз не разбрах защо той иска твоя диамант.
– Той го иска, защото и той имаше. Те ни бяха подарък от баща ни, но той е изгубил своя и затова иска моя.

На другия ден отидохме с молба до принца и принцесата.
– Господари мой, дойдохме тук с молба да премахнете първия тунел до полянката, защото преди шест години изгубих моята съпруга, а вчера и дъщеря си, но слава богу те се върнаха невредими.
– Вашата молба ще бъде изпълнена. – каза принцът.
– Благодаря Ви, господарю! – каза татко.

На другия ден тунелът го нямаше. Мама пак ми беше направила тортата и парти, защото беше пропуснала шест мой рождени дни, но този път партито беше в сладкарницата.

Оттогава сме неразделни.

Участва в „Щур конкурс с веселите „Тролчета“

Коментари
3 коментара

Елена Арсова, 9 г.,

Публикувано на 31.01.2017

Страхотно е!

Дамяна Атанасова, ,

Публикувано на 17.02.2017

Браво :-)

Александра Чаушева, 11 г.,

Публикувано на 03.03.2017

Много много интересно!

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град