Лечебната храна

В село Великаново голяма мъка налегнала хората, всички деца легнали и не могли да станат повече от леглата си. Идва ли лечители и знахари, но никой не могъл да помогне, всички вдигали ръце и казвали, че нищо им няма.

Горе в планината живеела сляпа гадателка. Отишли хора от селото с молба да им каже какво да направят. Тя им рекла да отидат в Слънчевия дом, в Слънчевите градини и от там да донесат грозде, рози и житни класове. Зачудили се хората защо точно тези работи. Гадателката прочела мислите им и рекла:
– Защо зрял грозд ли? Защото гроздето от древността е използвано като лек за отмора, лекарство и храна. Зрелият грозд е символ на плодородие и здраве.
Защо разцъфнала червена роза ли? Защото червената роза е запазеният символ на любовта.
Защо няколко зрели житни класа ли? Защото по-здравословна храна от житото няма. Зрелите житни класове са символ на светлината на Слънцето, на вярата.

То нямало какво да умуват кой да отиде, вече се знаело. Не случайно селото се казвало Великаново, то било наречено така, защото там живеел великанът Г. Д. В.

И така нарамил на гръб торбичка с храна и вода и тръгнал добряка Г. Д. В да дири Слънчовия дом. Девет планини и девет морета преминал, но нали бил великан, след двадесетина дни почукал на портите на Слънчо. Отворила му Слънчовата майка. Поздравил я големият човек, целунал й ръка и обяснил за какво точно идва чак до тук. Поканила го старата жена, нагостила го. Зачакали да се стъмни. Дошло си Слънцето и като разбрало каква е работата веднага откъснало от градините си грозде, жито и рози.
– Но как ще ги занесеш, розите ще увехнат, гроздето ще се развали, ще занесеш само житните зърна? – зачудило се Слънцето.
Слънчовата майка веднага измислила да изсушат гроздето, да стане на стафиди, от розите да направят сладко и да го затворят в бурканче. Речено и сторено.

На другата сутрин след като се сбогували Г. Д. В поел обратно своя път към Великаново. Всички с нетърпение очаквали завръщането на добрия великан, децата нито по-зле ставали, нито се подобрявали. След като се прибрал Г. Д. В веднага сварил житото, сложил вътре стафидите и сладкото от рози – лекарството май се превърнало в ашуре . Дал Г. Д. В на всички деца да си хапнат по една лъжичка и чудото станало. Всички били много радостни, на гадателката и великанът всички благодарили. А рецептата във Великаново – ашуре, дето лекува всичко, вече и ние я знаем.

Участва в конкурса „ Великански конкурс за талантливи писатели“