Космическият Г. Д. В

А между бурканите, пълни с горчица, кетчуп, майонеза и соев сос се разхождаше едноинчовото човече Г.Д.В.То беше агент на ДТСНК. (Дребната Тайна Служба на Кренвиршите.). Беше в магазина за пушени и сурови меса, където пуйката винаги е с намаление. Очите на Г.Д.В вече се затваряха, а за малко да се спъне в една сушеница. Най-накрая намери меко свинско, легна си и заспа. Но и сънят му не беше честит. Преследваше го участта му.
През целия си едноинчов живот той беше отраснал сред кокошки и гъски, петлите го кълвяха по главата и трябваше да се бори с орлите, които идваха за пиленцата. Шапката с периферия му пречеше, но се справяше. Беше добър земеделец, животновъд и доброволец. Да, пътуваше до планетата Орангутан, където беше екскурзовод в курорта Изгубения Остров. Но веднъж парите не му стигнаха за звездно гориво и там си остана. Оцеля там и за индустриалната революция. Навсякъде вече имаше заводи – за перилни препарати, за шоколад, за най-вкусните кренвирши... но и най-скъпите! ДТСНК се занимава с преработката им в евтина луканка. И така те видяха сръчния Г.Д.В и го поканиха за агент във фирмата си. А какво търсеше във магазина, където пуйката винаги е с намаление? Ами вие как мислите? Г.Д.В. не беше от най-стройните и винаги отхапваше от кренвиршите, за да прецени кой е най-добър за преработката му в луканка. Така че, когато си купите отхапан кренвирш, да знаете, че е производство от Орангутан.
Та спеше си Г.Д.В. и сензорът му за опасност забибитка. Но не без причина – бурканът със соев сос му падна на главата. Ах, клетата му глава! Присъни му се онази жива пуйка с намалението и му каза, че не е лошо ДТСНК да опита пуешка луканка. А агентът разбра, че пресни пуйки може да намери на Земята. Най-сетне ДТСНК му осигури пари за звездно гориво, и така той потегли. Пътуваше си най-спокойно с двеста хиляди километра в час, докато най сетне не забеляза буркано-метеоритен дъжд. Един буркан с червен пипер се сблъска в кораба и го покри с подправката си. Друг буркан с лютеница пък покри стъклото. Включиха се космическите чистачки. Въпреки че Г.Д.В. се уплаши, корабът, чудно как, се махна от буркано-метеоритния дъжд. Накрая той стигна Земята. Избяга с осемдесет пуйки. Тръгна си, пак мина през буркано-метеоритния дъжд и си взе малко от вкусната шведска горчица. Предаде пуйките на ДТСНК, а новата луканка стана голям хит, въпреки че не беше от кренвирши.
Г.Д.В. стана популярен, но той вече не беше нужен и можеше да се прибере вкъщи. За трети път той взе наистина много сосове от буркано-метеоритния дъжд. Затова на Земята той си отвори най-големия завод за сосове и подправки "Астровкус".

Участва в конкурса „ Великански конкурс за талантливи писатели“