Коледното чудо на Леда

Аз съм Леда. Семейството ми няма пари и знам, че няма да получа подарък за Коледа. Никога не съм получавала. Осиновили са ме когато съм била на четири. Сега съм на девет. Не им се сърдя. Те не са виновни че нямат пари. Аз съм си харесала едно колело. Бяло на цветя и пеперудки. Толкова го искам, но нямам възможност да го купя. Имам само два лева, парите ми за седмицата, а то струва сто и двадесет. Когато си мечтаех пред магазина, дойдоха Станко, Поли и Петър.
– Ха-ха, вижте кой е тук! – извика Станко.
– Беднячката! Че тя няма пари да си купи дъвка. Колело ми гледа. – присмя се Поли.
– Аз имам колело за осемстотин лева, а ти това за сто и двайсет не можеш да си позволиш. – рече Петър.
Сърцето ми щеше да се пръсне от мъка. Започнах да плача.
– Вижте, бебето ревна. Искаш ли при мама, беднячке! – с подиграващ глас рече Поли.
Реших да си тръгна, но на тръгване ме уцелиха със снежна топка и се засмяха. Прибрах се вкъщи. Разказах всичко на мама, но не ѝ казах за колелото. Тя ми каза че парите не са богатство, а приятелите. Аз имах много приятели, но най-добрата ми е Дара. С нея си споделяме всичко, но сега е на почивка със семейството си и не можех да говоря с нея, защото нямам телефон. През това време татко влезе и ми каза:
– Напиши си писмото за Дядо Коледа, миличка!
– И да го напиша и да не го напиша, няма да получа това което искам! – отговорих аз.
– Не говори така! На Коледа стават чудеса. – рече татко.
Усмихнах се. Мама веднага каза:
– Първо ми помогни да измия чиниите и след това си напиши писмото!
Съгласих се с мама.
„Скъпи Дядо Коледа. За Коледа искам едно колело от магазин „Весела Птичка“. Бяло е, на цветя и пеперуди. Много ще съм радостна ако ми го донесеш.“
На другия ден беше Бъдни вечер. Прибрах се последвана от подигравки и много сняг, но чувствах че ще стане чудо. Навечерях се и веднага легнах. Мислех само за колелото. Реших да стана и да си взема мляко. Когато слязох видях един дядо с брада, целият облечен в червено, носеше чувал, имаше шейна с елени навън.
– Ти ли си Дядо Коледа? – попитах аз.
– Да, аз съм. – отговори дядото.
– Много се радвам да те видя. Имам ли подарък? Колело!!!
– Ти беше послушна и го заслужаваш, но ти получи най-хубавия подарък преди пет години. – каза белокосият и потегли с шейната.
На сутринта разбрах, че е било сън. Веднага скочих от леглото и отидох в кухнята. Там бяха мама и тати. Прегърнах ги и им казах:
– Не искам подарък. Искам да ви прегръщам всяка сутрин. Обичам Ви!
Мама и тати се разплакаха, а аз бях най-щастливото момиче. След празниците отидох на училище. В класната ми стая ме чакаше колело, онова което бях харесала.
– Много Ви благодаря! Как разбрахте? – попитах с вълнение.
– Това е коледното чудо – отговори Дара, но класната ми погледна към Станко, Поли и Петър.

Участва в конкурса „На Коледа стават чудеса“