Коледното чудо на Клара

Всичко на Коледа е едно огромно чудо... Но това, което се случи на Клара е една истинска магия... Ето я и нейната история:

Клара. Тя беше лъчезарно и мило момиче, но нямаше майка, а семейството ѝ беше много бедно... За Коледа тя искаше една кукла, която приличаше на нейната майка. Куклата не беше много скъпа за богатите деца, но за бедните парите изглеждаха като цяло състояние. Горкото момиче копнееше за прекрасната кукла и много се надяваше баща ѝ да ѝ я купи. В коледната вечер баща ѝ изчезна... Той беше отишъл да играе покер, за да изкара пари за красивата играчка. Той толкова се надяваше да успее, но надеждата не беше достатъчна. Бащата даде и малкото пари, които беше спестил. Клара мразеше баща ѝ да ходи по кръчми или да играе покер, защото тя знаеше че това може да развали всяка чиста и добра душа. Когато момичето разбра, че баща ѝ е загубил и малкото пари, които има, много се разстрои. Но тя не знаеше, че той иска пари за да купи играчката, която искаше дъщеря му.

Детето отиде на една пейка на която като малка майка ѝ я е приспивала с най-прекрасните, удивителни и уникални песни на света. Клара плачеше ли, плачеше и я чу феята Коледна Звездица. Феята разбра защо момичето плаче и викна майката на Клара. Тя беше ангел и трябваше да направи добрина за някой човек, когото наистина обича, за да стане фея като Звездица и другите феи. Жената се натъжи и започна да пее. Сякаш Клара я чуваше и пееше с нея. Майката с гласа си създаде една прекрасна кукла, по-прекрасна и от тази в магазина. Детето я видя до себе си и леко прошепна „Мамо, ако си ти тази, която е вечно до мен дори и да не те виждам и ако ти направи тази прекрасна кукла много, много ти благодаря“.

Детето си отиде вкъщи, а майка му го последва, вече като фея. Бащата започна да се извинява за всичката тази бъркотия с парите и покера и всичко, но забеляза, че дъщеря му държи кукла. Попита я откъде я е взела и дали не е откраднала играчката от магазина, а детето отговори:

– Тате, нищо подобно, мама ми я даде или поне аз така мисля беше до мен и играчката беше толкова прекрасна, че не ми даваше сърцето да я оставя!

Бащата беше толкова разорен и толкова притеснен, че повярва на детето си макар и това, което Клара разказваше да беше като приказка.

Така днес Клара е вече голяма, но още помни случката, а куклата е винаги до нея.

Участва в конкурса „На Коледа стават чудеса“