Коледната магия на феята

– Коледа! Коледа! Вече е Коледа! – викаше силно и ясно Мони.
– На Коледа стават чудеса! – изкрещя тя.
Мони приготви торта с ягоди и банани, на която пишеше „Весела Коледа“.
Тя си мислеше, че ако по цял ден се грижи за сестра си и помага на хората, които имат нужда от помощ, може би довечера, когато тя спи може да я посети една фея и тя може да ѝ подари нещо или пък може да ѝ остави една вълшебна пръчка.
Мони цяла нощ не успя да мигне в очакване на добрата фея, а на сутринта беше много сърдита, защото така дългоочакваната награда или вълшебна пръчка не се бяха появили. Даже и феята липсваше. Вместо тези неща имаше сняг навън и по всички дървета се белееше красотата на зимата. Тя беше много обидена и разочарована, вече не искаше да вярва, че магьосницата ще дойде. Тя заспа бързо след този изморителен ден на чакане.
Но нали ни се вярва и знаем, че на Коледа стават чудеса и ето така и стана. Феята дойде и я събуди, тихо ѝ прошепна, че ако желае нещо истински от сърце, то може да се превърне в реалност. Запита милото момиченце какво желае за подарък. Момиченцето тихо прошепна, че най-големият подарък е бил нейната вяра в живота. Тя запази от този момент нататък още по-силно вярата си в собствените си сили и вярата даже в това, което ни се струва неосъществимо. Тя запази вярата си даже и във вълшебните неща и трудните моменти, които се превръщат в лесни с много вяра и труд.
За миг вече не се съмняваше в коледната красота и нейната чудодейна сила.

Участва в конкурса „На Коледа стават чудеса“