Коледната изненада на татко

Беше миналата зима. Студено, тъмно и страшно беше навън. Аз и мама бяхме сами вкъщи. Стояхме си гушнати пред камината и мечтаехме. Искаше ни се сега да седим пред огромна, отрупана с много вкуснотии маса. Тати да е вкъщи и да ни свири на китара. Да, но него го нямаше – беше в чужбина и не знаехме кога ще се върне. Поглеждахме се с мама и тайно си въздишахме.
Изведнъж се чу страшен тропот. Черна сянка премина пред прозореца, не, не беше само една, олее... няколко бяха. Звънецът звънна, мама се изплаши, а аз още повече.
– Кой е? – попита плахо мама – но никой не отговори.
– Кой е, кого търсите? – заповтаря мама, но отговор не се чуваше.
Мама се опита да погледне през прозореца, през шпионката, през ключалката дори, но никой не се виждаше. Звънецът звънеше непрекъснато, по единия ни прозорец някой започна да чука. Черни сенки кръжаха в двора, стъпки, много стъпки се чуваха.
– Мамо... да извикаме полиция! – извиках силно аз, но тя грабна телефона и набра някого. Чу се позната мелодия отвън.
– Татко, това е телефонът на татко!
Мама отвори смело вратата и чу:
– Изненада! Прибрах се по-рано.
Татко беше решил да ни изненада и негови приятели му помогнали да разтовари накупените подаръци.
След около час стояхме пред огромна, отрупана с много вкуснотии маса. Тати засвири на китара, а ние с мама си казахме – „На Коледа се сбъдват мечти и стават чудеса!“

Участва в конкурса „На Коледа стават чудеса“