Коледна магия

Настъпи дългоочакваният момент на отварянето на коледните подаръци. Стефи скочи, грабна един коледен подарък и го подаде на баба си.
– Заповядай, мила бабо. Това е за теб от мен. – каза тя с усмивка.
Както всяко дете тя се радваше да получава подаръци, но повече ѝ се харесваше да види тази радост в очите на скъпите хора. Бабата, нетърпелива да види какво има в кутията, без да чака втора покана, надникна и в очите ѝ грейна светлина. Вътре имаше рисунка, изобразяваща самата нея как готви и подготвя празничната трапеза. Сълзи от радост се стекоха по остарялото лице на бабата. Стегнеше ли зимният студ, старите болки сковаваха краката ѝ. Дни наред тя не беше излизала. Нямаше как да купи подарък на любимата си внучка. Вместо това искаше да я зарадва като опече любимия ѝ десерт. Но сега почувства, че не е достатъчно. За всички добри деца като Стефи трябва да има подаръци под коледното дърво.
Стефи се огледа. По детски завъртя очи и попита:
– Бабо, а за кого е онзи пакет под елхата?
Баба ѝ се наведе. Пое грижовно непознатия пакет. Пишеше, че е за внучка ѝ. Дали бе забравила, че го бе оставила там, но тя се зарадва. Истински се зарадва, че детето няма да остане без подарък. Стефи го отвори бавно, тържествено, с детски трепет и очакване. Баба ѝ разбра, тя много хареса подаръка щом широка усмивка озари лицето ѝ. Докато гледаше тази чудна гледка тя си мислеше за станалото коледно чудо.

Участва в конкурса „На Коледа стават чудеса“