Книгите на известната детска писателка Бевърли Клиъри вече излизат и в България

Световният бестселър „Бийзъс и Рамона“ най-после излезе и на българския книжен пазар. Детският роман на американската писателка Бевърли Клиъри е първото заглавие на авторката, на което родните читатели вече могат да се насладят.
Издадена през 1955 г., книгата се е превърнала в символ на американската литература за деца и е продала над 30 млн. копия по целия свят. Следващите книги на Клиъри, които излизат у нас през идния месец, са „Хенри и клубът“ и „Рамона Куимби на 8 г.“.

Образуваната серия представя приключенията на тинейджърката Бийзъс и сестричката й Рамона, перипетиите на съседското хлапе Хенри, белите, които пакостливата Рамона прави тъй естествено, както диша. Самата 95-годишна Клиъри признава, че за всичките си романи е черпила вдъхновение изцяло от общуването си с децата, тъй като дълги години е работила като детска библиотекарка.

През 2010 г. „Дисни“ засне едноименна екранизация по романа „Бийзъс и Рамона“ с участието на Селена Гомес, Джоу Кинг, Джон Корбет и Джош Дюхамел.

* * *

Откъс от „Бийзъс и Рамона“:

Майка им се подаде от кухнята, бършейки ръце в престилката си.
– Рамона, знаеш, че не бива да притесняваш Хенри и Бийзъс, когато играят на дама. Сега иди в стаята си и стой там, докато не започнеш да се държиш прилично!
– Няма! – отвърна Рамона. – Няма с кого да си играя, затова искам Бийзъс и Хенри да играят с мен!
– Чу ме! – майка им я свали от триколката.
„Обзалагам се, че ей сега ще ревне“, помисли си Бийзъс, докато събираше пионките.
– Не! – изпищя Рамона.
– Рамона! – каза майка им с предупредителен глас. – Ще броя до десет.
Рамона се хвърли на пода и започна да пищи и да рита.
– Едно... две...
Тя продължи да пищи и да рита, докато майка й не стигна до седем. После застана мирно на пода, наблюдавайки дали тя наистина имаше предвид това, което каза.
– Осем... девет... – продължаваше да брои майка й.
Рамона се изправи на крака, изтича в стаята си и затръшна вратата. Майка й се върна в кухнята, а Бийзъс и Хенри започнаха нова игра сякаш нищо не се бе случило.

Гневните изблици на Рамона не бяха нещо необичайно в домакинството на семейство Куимби. Дори и Хенри знаеше това.
След няколко минути Бийзъс чу как сестра й отваря вратата на стаята си.
– Сега вече може ли да изляза? – провикна се Рамона.
– Ще спреш ли да пречиш на Бийзъс и Хенри? – попита майка им от кухнята.
– Не! – отвърна Рамона и затръшна вратата.
След не повече от минута Рамона отново отвори вратата и този път влезе в дневната.
– Ще спра да преча – каза тя с нацупено изражение, от което Бийзъс заключи, че още е сърдита.
– Много добре – обади се майка им. – Ела тук и ще ти дам бисквита.
Като видя Рамона да отива към кухнята, Рибси стана, протегна се и хукна след нея. Въпреки че й нямаше доверие, винаги му бе любопитно какво се случва около хладилника.
„Надявам се, че ще остане там по-дълго“, помисли си Бийзъс, докато прибираше две от фигурките на Хенри. Играта се разви толкова вълнуващо, че тя почти забрави за Рамона. Изведнъж долови неясно драскане от коридора, а след него – дрънчене от кучешки нашийник и потропване от нокти върху дървен под. Кучето излая кратко, а после вратата на банята се затръшна. „Какво ли прави Рамона?“, помисли си Бийзъс, докато вземаше поредната пионка на Хенри. Всъщност нямаше никакво значение, стига да не им прекъсваше играта.
– Пусни ме вътре! – изкрещя Рамона от коридора. – Пусни ме в банята!
– Рамона, на кого говориш? – попита майка й, докато влизаше в коридора.
– На Рибси! – отвърна тя и продължи да удря с юмруци по вратата. Рибси започна да лае.
Отвъд вратата на банята неговият лай звучеше като ужасяващ, ехтящ звук. Объркан, Хенри погледна към Бийзъс. Рибси е в банята? Реши, че най-добре ще е да проучи какво става. Бийзъс с неохота изостави играта и го последва към коридора.
– Отвори вратата и го пусни навън! – каза майка им.
– Не мога – извика Рамона гневно, заглушавайки воя на Рибси. – Лошото старо куче влезе вътре и затвори вратата!
– О, престани да се преструваш! – Бийзъс беше раздразнена, че Рамона за втори път им прекъсваше играта. Бе толкова жалко, че едно момиче не може да покани приятел на обикновена игра, без малката й сестра да развали всичко.
– Не се преструвам! – изпищя Рамона, вкопчена в дръжката на вратата, докато от другата страна Рибси скимтеше и драскаше.
– Рамона! – гласът на майка им бе станал строг. – Пусни Рибси веднага!
– Не мога! – изплака Рамона, блъскайки по вратата. – Това лошо старо куче ме заключи отвън.
– Глупости. Кучетата не могат да заключват врати – скара се майка им. – А сега отвори вратата и го пусни да излезе!
Рамона започна да хълца, а Рибси – да вие още по-силно. Тя стовари върху вратата един хубав и здрав ритник.
– О, за Бога! – промърмори Хенри.
– Рамона, много съм ти ядосана! – каза майка им.
Отдели малките й пръсти от бравата и се зае да отваря вратата. Дръжката не помръдваше.
– Странно – отбеляза тя и затропа на свой ред. После удари с юмрук, за да види какво би могло да пречи. Вратата не помръдна. Нямаше никакво съмнение – банята беше заключена.