Думите са най-добрите ни приятели. Обичаме да си играем с тях, да ги подреждаме, да ги обличаме в различни послания.
Нещо повече – впечатляват ни онези хора, които умеят да ги използват с размах и с въображение. Както прави Петя Кокудева, например.
Тя просто се забавлява с думите – по един страхотно-неповторимо-вдъхновяващ начин. Ако не вярвате, прочетете първата й книжка „Лулу: детски стихотворения за възрастни”. Ще се уверите, че не преувеличаваме.
Коя е Петя ли? Ами, една адски талантлива дама, която понастоящем работи като копирайтър, а през останалото време преследва въображаеми същества и пише за тях ;)

Eто какво ни каза специално за всички вас, четящи деца и родители.

Какво значи за теб да си посланик на четенето?
Значи да заразявам деца и възрастни със собствения си ентусиазъм към изкусно и с обич направените детски книги и илюстрации.

Как би обяснила на едно дете какво работиш?
Работя питанка. Питам се непрекъснато разни неща, като например: слонът ли е създал душа?, може ли да се изглаждат проблеми с ютия?; щом като ухаят така хубаво, защо цветята си нямат свои нослета? И децата питат такива неща и разсмиват големите. Моята работа е свършена, ако успея да разсмея искрено някого.

Сбъдна ли детските си мечти и коя мечта още не?
Не знам, не съм май.  Мечтата ми е малко шантава и не звучи като истинска мечта, но... Винаги ми се е искало да съм смешна, в хубавия смисъл. На мен самата и на другите. Под смешен нямам предвид някаква клоунада или остроумие, а по-скоро шеметна, абсурдна комбинация, която те разведрява: примерно дебеличък чичко с перка на гърба или меланхолично магаре, на чиято опашка е вързана розова панделка.

Ако беше министър на образованието, какво щеше да направиш още утре?
Щях да се предегизирам няколко пъти - първо като ученик, после като студент, после като учител.... И да прекарам по седмица, две в училища, университети, учителски стаи, за да разбера и опозная хората там. Да ме изпитат веднъж, дваж по история, да реша една матура, да представя няколко урока пред ученици, да пообщувам с колеги-учители. Не можете да си представите колко добри и ефективни идеи дава емпиричният опит в реално време. На практика в това общуване идеите сами ти хрумват, даже се набиват на очи или децата ти ги подсказват - няма нужда да обръщаш света да ги търсиш.

Книгата, която четеш в момента е...?
Почти винаги чета една детска и една за възрастни. Сега възрастната е "Митология на съня" на македонския поет Влада Урошевич, а детската е "A life like mine" - книга на UNICEF за живота, бита и проблемите на децата в различни държави по света.