Как се появил снегът?

Живял някога един цар, който си имал три дъщери. Първите две били красиви и напудрени, но също така глупави и мързеливи. Най-малката била грозна, но умна и способна. Двете по-големи сестри наричали най-малката Грозня и много я мразели. Въпреки това царят най-много нея си обичал, защото знаел, че ако му стане нещо тя единствена ще знае какво да прави и ще постъпи умно и пресметливо. Само че Грозня от ден на ден разбирала, че мястото ѝ не е в двореца сред тези красиви хора и че тя не става за царска дъщеря такава грозна, затова решила да избяга.

Една нощ взела всичко нужно и тъкмо да излезе царят я видял и ѝ казал да се върне в стаята си веднага, но тя не го послушала и тръгнала да бяга. Взел той войската си и тръгнал да я хване, защото нямало да си прости ако нещо лошо ѝ се случи. Тогава по целия свят никой не бил чувал за сняг и не го бил виждал. Та дори през зимата нямало сняг, но пък затова имало много паднали листа и тя се набола на едни тръни. Не можела да бяга повече и паднала на земята в безсъзнание.

Щом отворила очи била отново в двореца при баща си, а кръв течала от нозете ѝ. Царят бил толкова ядосан на Грозня, че я заключил в една желязна стая от която не можела да избяга. Тя седнала и силно заплакала. Една сълза паднала на железния под и от студа замръзнала. Щом видяла нещо да проблясва в краката ѝ, Грозня спряла да плаче, навела се и щом погледнала, видяла малко лъскаво кълбо. Тя се усмихнала и го докоснала съвсем леко, когато изведнъж за секунда цялата се превърнала в Ледена фигура. Душата ѝ полетяла към небето и се пръснала на милиони малки ледени кристалчета, които полетели по целия свят и така се появил снегът. От ледените сълзи на Грозня.

Участва в конкурса „На Коледа стават чудеса“