Как децата помагат за спасяването на джунглата

(Продължение на приказката “Племето на децата”, изпратена от перуанските деца.)

Тогава змията казала на част от децата да се качат на гърба й и отишли в долната част на Земята. Пумата също им казала да се качат група от деца на гърба й и потеглили към средната част на Земята. Орелът качил останалите деца на гърба си и отлетял към горната част на Земята.
След малко змията-анаконда чула стъпки и сечене на дърва, пумата видяла тела, които да секат гората. Орелът нищо не чул, но децата чули крясъци и видели глави. След малко пазителите на гората и децата се срещнали и започнали да решават загадката. Мислили, мислили, но нищо не успели да измислят. Като се прибрали децата питали родителите си кой е този, който правил стъпки, имал тяло и глава и който да сече гората. Родители те се замислили и отговорили, че това са хората.
На другия ден децата се срещнали с животните и им разказали всичко. Тогава животните отишли при хората и им казали да не секат дърветата, защото така животните умирали – нямало с какво да се хранят. Тогава животните казали, че те ще ги топлят през зимата по техен по-безопасен начин. Хората се съгласили и престанали да секат джунглата.
Хората заживели с животните. Така спасили от гибел животните.