Къде растат бананите – съществуват ли бананови палми?

На какво растат бананите? Това е въпрос, който всеки човек си е задавал и се е чудил. Едни казват, че бананите са дървета, а други, че както има кокосови палми, така има и бананови палми. Дали това обаче е вярно. Сега ще разберем.

Бананът не е нито палма, нито дърво, така че ако някой ви каже такова нещо, спокойно можете да му кажете, че много греши. Бананите не растат на бананови палми или дървета. Такова нещо в природата не съществува. Колкото и да е чудно, банановото растение е гигантска трева, която много обърква хората, защото наистина прилича на палма, но е само трева и нищо друго. Много хитра трева, която често обърква хората, вероятно заради палмовидната си форма. Други го наричат „дърво“. И защо пък не, щом „стъблото“ достига до 10-15 м височина и по него се катерят маймуните. Само че: бананът няма истинско стъбло – просто това са плътно завитите една в друга дългите и широки листни дръжки. Истинското стъбло е коренищната глава с нейния къс (около 10 см) вегетационен връх (конус на нарастване).

Бананите са тропични многогодишни тревисти растения. Тяхната височина достига до 15 м. Стеблата им са къси и всъщност се намират под земята. Това, което виждаме ние да се извисява над земята, всъщност е псевдостъбло, то е образувано от листата на банана, които се намират много близко едно до друго и достигат до 20 на брой. Листата от едно растение могат да покрият площ до 92 квадратни метра. Те са истински подарък от природата за хората – „чадъри“ при честите тропически дъждове. За съжаление, те са и нетрайна играчка на вятъра, който ги цепи на многобройни висящи лентички, нещо като супермодни рокли и поли. Кореновата система на банана, наречена „ризом“ тежи до и над 10 кг. Тя е истински склад на скорбяла и от памтивек е била и е източник на бананово брашно за храна на населението. Ризомът формира мощна „брада“ от многобройни дебели, сочни корени. Над зоната на корените, по растежния конус се намират голям брой (до 150) растежни точки, от които последователно (в продължение на 20-25 години), ежегодно израстват издънки – готов разсад. Точно те, след като формират собствени корени, се отрязват и засаждат като нови растения, т. е. с тях се разширяват старите или създават нови плантации. Не със семена! Така се размножава и у нас при единствения начин на домашно отглеждане – в съдове.

След израстване на последния лист растежният конус формира цвета. Той си „пробива“ път нагоре през тясната тръбичка в центъра на лъжливото стъбло. Венецът на този процес е огромен висящ „грозд“ с дължина до 2 метра и тежина до 50 килограма – понякога до 70 кг, с 50 до над 200 плода.

Бананът е едно от най-древните културни растения – според някои ботаници първите стъпки за „отглеждането“ му се крият някъде в плиоцена, т. е. още от прапрачовека. А най-вероятно е, че човекът е „открил“ и използвал най-напред скорбялната сърцевина на ризома, но и плодовете на някои диви банани са вкусни, ядливи, въпреки многото семена. Бананът присъства в много археологически и палеоботанически разкопки. Все още не е известна родината му, но сега е разпространен по цялата тропическа и субтропична зона – като правило в хълмисто-равнинните терени, но и до 2000 метра надморска височина (като източноафриканският вид Musa livingstoniana ) и в някои райони на Тибет. Ядливи плодове имат и някои диви и „подивели“ форми – „аванта“ за бедното население. В Америка е пренесен преди Колумб от Океания по Тихоокеанските „пътеки“, както е пренесен и бататът от Америка в Стария свят.
В света се наброяват над 2000 сорта – плодни и декоративни. Добивите от някои от тях достигат 5 т/дка, при средно световен 1-1.2 т. В Китай, например, се отглеждат сортове от два вида: Бананът на брамините (M.sapientum) и Джуджевидния (M. nana).

Любопитни бананови факти:

• Легенда за бананите разказва, как нашите предци разбрали, че бананът е безопасен за консумация, заради птиците. Те наблюдавали близо 2 години как птиците с удоволствие идвали, когато бананите са узрели и сладко и доволно ги консумирали. Хората се уверили, че за две години нито една птица не е пострадала от яденето на банани и решили и те да ги опитат. Поради тази причина все още в някои райони на света бананите се наричат и „така каза птицата“.
• Бананите са четвъртият най-консумиран продукт в света след пшеницата, ориза и царевицата.
• В Уганда всеки жител консумира повече от 220 килограма банани годишно, приготвяйки с тях предястие, основно ястие и десерт.
• Съвременната дума „банан“ на арабски означава „пръст“.
• Бананът се приема за божествен и свещен плод в страни като Индия, Китай, Малайзия, възвръщащ силата на тялото и ума.
• Смята се, че бананите са най-голямата билка в света.
• В света са известни повече от хиляда сорта банани, но почти всички имат неприятен вкус. Най-популярният сорт се нарича Кавендиш, следван от Гро Мишел.
• Плодовете на това растение се развиват само от женските цветове. Обикновено са с продълговата, цилиндрична или триъгълна форма. Дължината им варира от 3 до 40 см, а дебелината достига до 8 см. Цветът на кората отвън е от бледожълт до червеникав и дори зелен. Плодът отвътре е бял, жълт или оранжев. При дивите видове, за разлика от култивираните, вътрешността е изпълнена с голям брой закръглени, твърди семена.
• Всички банани съдържат малки количества от изотопа калий-40, който всъщност е радиоактивен.
• Бананите са около 30% по-хранителни от картофите.

Снимки: 4.bp.blogspot.com

След като разбрахте откъде идват бананите, можете да опитате нашите рецепти или да намерите друго приложение на бананите:
Плодов шейк с малини и банан
Магически трик с банан и нинджа хватки
Плодов шейк с манго и банан
Плодов десерт „Тропическа палма“
Лесен бананов пудинг
Шоколадови банани с ягоди
Бананово ескимо
Подскачащите банани