Интересен край получи и „Малкият принц“

Простихме се с малкото момче и аз си тръгнах. Преди това то извади едно царевично зърно, пусна го на земята и рече:
– Трябва ми храна.
След това зарови късче син плат и каза:
– Трябва ми вода.
Накрая се появиха кълнове царевица и малко бистро кладенче. Гледах го с тъга, докато тръгвах и трудно отклоних поглед. Момченцето махаше, ли махаше, докато ръката го заболя. Винаги ще помня как то скочи от стената и зарина змията, а тя така и не излезе. Изведнъж почувствах липса и голяма вина, че не прибрах момчето, а го оставих насред опасностите, ала един ден ще се върна и ще го взема у дома.

Момчето скочи от стената, викайки „Джеронимо!“. След това хвърли един тежък камък върху змията и тя умря. Вече бях свършил с поправката на самолета, качих първо детето, а после се качих аз. Върнахме се у дома заедно и заживяхме прекрасно. Отгледах го като мой роден син.

Аз реших да променя края на точно това произведение, защото мисля, че оригиналният е много тъжен.

Участва в конкурса на „Забавното четене“