залъгалки

Начало | залъгалки
 
Кукулази,
буба лази,
по краченце,
по ръчичка,
по вратленце,
по главичка...
Ах, таз буба,
дето лази,
може бебчето
да сгази...
 
 

Шушко-мушко дългоушко,
нито яло,
нито спало,
само цял ден
е ревало.
Мама рече - буболече,
татко рече - сладко мече,
баба рече - стига вече!

 
 

Варило мишче кашица.
Бъркало – варило.
Бъркало – варило.
Накрая я сварило.
На това дало – че донесло дървата.
На това дало – че донесло водата.
На това дало – че донесло брашното.
И на това дало, че запалило огъня.
За най-малкото обаче, нищо не останало.
Разплакало се пръстчето.
Плакало - вървяло.
Плакало - вървяло.
И се мушнало ето тука така.

 
 

Друс, друс, конче,
близко ли е лонче?
– Нито близко, ни далеко
бързай конче леко!
Конче рече: троп, троп!
Дончо рече: хоп, хоп!

 
 

Здравко здравец бере.
Бери Здравко здравец!

 
 

Стрижено прасе
по градина пасе.
Майка му го мами,
Със щир да го храни.

 
 

Имало едно време
Един дядо,
и една баба,
и едно мече –
и няма вече...

 
 

Кукувица кука
на зелена бука:
– Нека вали дъжд
да се роди ръж!

 
 

Имало едно време
едно мече
на едно дерече
с едно елече –
и няма вече.

 
 

Охльо Бохльо,
покажи си рогцата,
да ги видят децата
бели ли са,
черни ли са!

 
 

Вали, вали,
Дъжд,
да се роди ръж,
да ям, да ям –
да стана голям.

 
 

Наред, наред, дечица!
Напреде им паница.
- Дай ни, како, лъжица,
да събираме попара,
татко да се не кара!

 
 

Росица роси
трева да расте,
паун да кацне.
Ходили са старци
със кола за зайци.
Ходили са два дни,
останали гладни.
Прекатури се шейната,
изсипаха се децата
край крив завой в полето,
край крива круша в дерето!

 
 

Иди си,
дойди си,
да ядеш каша,
да станеш наша,
да пораснеш голяма,
колкото мама!

 
 

Щъркеле, въркеле,
завърти се наоколо,
доведи си щърковците,
да ни вземат мартеничките,
да докарат ново лято,
ново лято, топло лято!
Щъркеле, въркеле,
завърти се наоколо!

 
 

Я скокнете, юнаци,
с накривени калпаци,
със засукани мустаци!
Я скокнете, да скокнем,
Я тропнете, да тропнем!

 
 

Пасла, пасла тревица
бабината овчица.
Баба овца доеше
и на столче седеше.

 
 

Майка ти кърши лозици –
ние сме с тебе връстници.
Майка ти точи коприна –
ние сме с тебе роднина.

 
 

Щъркольо, бъркольо,
тебе камък на крилце,
мене пиле във ръце!
Щъркольо, бъркольо,
тебе клон до гърдите,
мене коса до гърдите!

 
 

Бързо се вари, чорбице,
да те сипем в паница,
да нахраним дечица!

Имало една време една мечка.
Стъпила върху една клечка.
Клечката казала "пук"
и приказката до тук.