Приключенията на Деби и Дени - IV част

Деби се разплака.
– Няма спасение. Тука ще останем. Но по-добре да си намерим място за спане. Не предполагах, че нощите ще са толкова студени. Б-р-р-р!
Мики поклати глава и отмина.
– Защо плачете, деца? Какво е станало?
– А ! Ти говориш нашия език!
– Да, понаучих се, почти всички в Захароландия, аз така я наричам, говорят вашия език... Та защо плачете?
– Ами, дойде някакъв си Мики и каза, че от тук няма изход. Ех, да не бяхме отивали до този черен поток...
– О! Черен поток! Никой без магически сили не преминава от там. Хм!
Дени и Деби се спогледаха.
– Ъ-Ъ-Ъ, истината е, че и ние умеем това-онова...
– Какво по-точно можете? – процеди през зъби мъжът.
– Ами, правим разни неща с мисли. Гледай.
Дени си представи чаша вкусен бананов шейк. И-И-И... хоп! Ето го вече тук.
– О! Достойно за “Шутовете на краля”...
– Какво е това?
– Да вървим, ще ви покажа.
Тръгнаха. По пътя те се запознаха. Разбираме, че мъжът се казва Захаринко Захаринков, а те го научиха да ги разпознава. Нали бяха като две капки вода!
Най накрая стигнаха до “Шутовете на краля”. Това беше сграда, подобна на малък замък. Долу на изпочупена дъска беше издълбано наименованието.
– Не ми вдъхва много доверие... – каза замислено Деби. – Остава да гадаем какво ли е вътре...
Не им оставаше нищо, освен да проверят.
– БОЖИЧКО! – извика Дени точно три секунди след като влязоха.
Какво се е разкрило пред очите им, ще видите в следващата част.

Приключенията на Деби и Дени – последна V част
Приключенията на Деби и Дени – I част
Приключенията на Дени и Деби – II и III част
Най-добрите ми приятели са Деби и котаракът Жеко