приказки модерни

Начало | приказки модерни | Не ме е страх от кучетата

Не ме е страх от кучетата

Диана Петрова | 2004-07-26

Имало едно време едно момиченце на име Неда. Тя живеела в един столичен квартал и била много умна и добра. Учела във втори клас в близкото до дома й училище. Всяка сутрин, след като се измие и закуси, тя целувала майка си и поемала натам. Неда имала скрит страх, за който още никой не знаел – бездомните кучета. Те били навсякъде и обикновено сутрин били най-озлобени. Събирали се в края на улицата, зад ъгъла и лаели по минувачите. Лошото било, че пътят й за училището минавал точно оттам. И нямало как да го заобиколи.
Днес Неда, докато вървеше натам, чувстваше как страхът я изпълва с всяка следваща стъпка. Друг път все забавяше ход с надеждата, че някой минувач ще я настигне и ще може да премине през мястото с него. Не знам защо толкова много се страхуваше от бездомните кучета. Те никога не я бяха ухапвали. Сигурно защото лаеха много страшно. Сега сякаш всички минувачи бяха потънали в дън земя. Неда продължи да забавя крачка, докато накрая спря на сигурно разстояние от тях. Още никой не се появяваше. Какво да прави? Колко пъти е минавала с притаен дъх и се е молела да не я закачат. След още няколко минути безполезно чакане, тя започна да се ядосва незнайно на кого. "Защо все така ми се случва – мислеше си тя наум – с какво съм го заслужила?"
И неочаквано чу мек и топъл глас зад гърба си:
– Защото вече е време да се убедиш, че няма от какво да се страхуваш. За тази цел ще минеш край кучетата сама.
– Как така? Кой говори? – стресна се Неда, защото не виждаше никой около себе си.
– Погледни надолу – чу тя мекия и приятен глас.
Неда погледна надолу и какво да види. Пред нея стоеше малко същество с малка златиста пръчица. Точно като фея от приказките.
– Коя си ти? – ахна Неда.
– Не виждаш ли, аз съм малката фея, която помага на хората.
– Но... но феи не съществуват.
– Съществуват и още как. Ти какво не вярваш ли на очите си? – малко обидено прозвуча феята.
– Ами да си кажа честно никой от приятелите ми не е виждал фея, въобще никой, когото познавам. Пък и аз си мислех, че феи има само в приказките.
– В приказките има колкото лъжа, толкова и истина, така че внимавай. А иначе никой около теб не е виждал фея, защото феите си избират пред кого да се покажат.
– Иха, и ти си избра мен, ама защо? – поласкана отвърна Неда.
– Ами защото те е страх от кучетата и реших, че трябва да ти помогна – отвърнала кратко феята – но хайде стига учтивости, че времето лети. Да се хващаме на работа.
Тя политна бавно и плавно нагоре, като се приближи до очите на Неда. Замахна с пръчицата си и изведнъж нещо проблесна в очите на момичето.
– А сега можеш да минеш през кучетата, без да се страхуваш. Нищо няма да ти се случи.
– Но... – започна Неда и внезапно спря – добре де, ще го направя.
И закрачи към ъгъла. Оттам се чуваше глъч. Като се приближи, тя започна да дочува разговор:
– Идва. Подушвам миризмата на човек, леле! Много ме е страх. Може да ме удари с камък. Да ми счупи главата. Ау-ау!
Неда слушаше с притаен дъх и учудване.
– Трябва да я уплашим, да я изгоним.
– Стой, ами ако ни погне, загубени сме.
– Ще хване някой от нас и после не ми се мисли какво ни чака.
Гласовете идваха иззад ъгъла. Кой ли говореше там? В следващия момент обаче Неда се сети за думите на феята, че нищо няма да й се случи и вече по-смело закрачи към ъгъла.
Зави и какво да види. Цяла сюрия кучета й се зъбеха в лицето. Кошмар!
– Давайте, братя, да я уплашим преди да ни е сторила зло.
Странно. Гласовете идваха от кучетата. Тия кучета можеха да говорят. Неда разтърси глава, да не би да й се е сторило. Но не! Точно оттам идваха гласовете. А може би е полудяла от страх... Страх ли? Та всъщност кучетата ги беше страх. Невероятно. Канеха се да я сплашат, защото ги бе страх, че тя може да им стори зло. Чудо! Неда винаги си бе мислила, че те я лаят от чиста злоба. А то било от страх!
– Ха-ха-ха... – разсмя се момичето, забравило за чудатостите, които й се случват – а аз си мислех, че сте страшни.
– Хей, ей сега ще те схрускаме – изджафка едно от кучетата.
– Да бе, въобще не можете да ме уплашите вече. Чух какво си говорите. Страх ви е от мен, макар да няма за какво. Знаете ли, аз не искам да ви сторя зло. Просто минавам оттук – това е.
Кучетата се спогледаха мълчаливо и после едно по едно се приближиха към Неда да я подушат. Това е кучешкият поздрав. Неда ги погали и им се усмихна лукаво.
– Значи това било – когато се страхувате, не бягате като нас хората, а започвате да лаете. Ама че работа – каза поразвеселена тя.
– Е, хайде да не се обиждаме. Има кучета и кучета. Не всички са като нас. Има кучета, които лаят, за да пазят стопанина си, други пък за да си слушат гласа, трети от радост. Самите ние лаем заради различни неща.
– Но мисля, че и при хората е така – обади се дълбокомъдрено друго куче – като се уплашат може да избягат, но може и да се разлаят.
– Да, съгласен съм – отбеляза третото куче – някои от тях изглеждат горди и уверени, но това е защото са глупави и не знаят как по друг начин да прикрият глупостта си.
– Стига толкова, ще отегчите единствения ни слушател – сряза ги третото куче.
– Е, какво да се прави, това е то уличния живот, като няма какво да правим, философстваме – каза примирено петото куче.
До този момент Неда само слушаше удивено и чак сега реши да проговори.
– Повече няма да се страхувам от вас и вие не се страхувайте от мен. Ако искате можем даже да станем приятели.
– Ами да, добре, страхотно! Ще има на кого да развиваме теории – развъртяха опашки около Неда кучетата.
– А пък аз няма да скучая по пътя за училище – усмихна им се на свой ред тя и поблагодари наум на феята, която й бе помогнала да разбере езика на кучетата. Тогава отново нещо просветна. Кучетата спряха да говорят и пак само лаеха, макар и вече да се умилкваха около Неда. Тя се позачуди – дали цялата тая история не й се бе привидяла и причула. Или наистина бе истина? Този път феята не се появи да отговори на въпроса й. Но какво значение имаше. Важното беше, че вече нямаше да се страхува от бездомните кучета. Разбра защо лаят. Неда сви зад ъгъла, а след нея вървеше цялата сюрия кучета, които я изпратиха чак до училище.



Коментари
13 коментара

Доника Димитрова, 11 г.,

Публикувано на 03.06.2008

Тази история ме научи, че не трябва да имам страх от кучетата, а да им помагам както на хората те с наш приятел,

Диана Петрова, 29 г.,

Публикувано на 16.06.2008

Благодаря за отзива. Аз вложих малко по-различна поука и тя е, че понякога най-страшни изглеждат съществата, които най ги е страх. Затова не бива да се боим просто от вида на заобикалящите ни преди да сме ги опознали.

хдгбн , ,

Публикувано на 04.08.2008

това е наи тъпата история на света до редактора искам да ко изнесете

irina balabanska, 11 г.,

Публикувано на 20.09.2008

Men ne me e strah ot kycheta ot kakto sam se rodila az minava pokreitei i az gi gledam v ochite i te me gledat v ochite.I izopshto ne me e strah ot tqh no,sega razbrah che trqbva da pomagam na kychetata kakto na horata.Jivotnite sa kato horata.Te se nojdaqt ot hrana,voda,toplina i griji kakto nas horata.Kychetata sa mn verni na choveka.

Теодора Димитрова, 11 г.,

Публикувано на 26.01.2009

мн е тъпа но малко ми хареса

Божо , 45 г.,

Публикувано на 29.01.2009

Хубава приказка

Мария , ,

Публикувано на 03.02.2009

Аз много се страхувам от кучета. Знам, че те са много мили и предани животни, но като видя някое куче дори и мъничко, аз се стъписвам. Започвам да треперя и загубвам ума и дума. Вече незнам какво да правя.

, ,

Публикувано на 02.03.2009

приказката ми харесва. дори главната героиня се-Неда-казва като сестра ми. тя (приказката) е някак вълшебна и поучителна, но също разкрива истината, а тя е, че животните ги е страх повече от нас, отколкото ние се страхуваме от тях. авторката е много умна, поздравявам я .

~*~h2o~*~ Валентинова, 10 г.,

Публикувано на 31.03.2009

мен преди ме беше страх от кучета но сега вече не но искам да попитам може ли тук във този сайт да се рег кажете ми плс

Милито , ,

Публикувано на 30.06.2009

~*~h2o~*~ Валентинова, тук не може да се регистрираш. Няма такава опция. :-D

Велина , ,

Публикувано на 29.08.2009

за милито:НАПРОТИВ.Всеки може да се регистрира.АЗ получавам по пощата за най-новото

Pavche Любенова, 12 г.,

Публикувано на 01.12.2013

Една моя приятелка много се страхуваше от кучета. Но си взе кученце и страхът и намаля.

Бела Маринова, 9 г.,

Публикувано на 06.05.2017

Хубава е но.... е приказка. Преди да стигна до феята ми стана интересно но после...И кучетата не могат да говорят.

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град