Разкази

Моята весела ваканция

Много деца обичат да ходят на море. Не че не обичам морето, но предпочитам планината.

И точно там мина най-веселата част от ваканцията ми. С мама се записахме на едно екскурзионно летуване в Родопите. Най-незабравимото ми преживяване се случи накрая - последния ден преди да си заминем за София. Бяхме в хижа "Триградски скали", близо до село Триград. Недалече от хижата са пещерите "Дяволско гърло" и "Харамийска пещера", а "Ягодинска пещера" е на два и половина часа път от хижата и на двайсет минути от село Ягодина. В този последен ден посетихме "Харамийската пещера". Тя се намира високо над Триградското ждрело и точно затова гледката е неописуема. Да се влезе в нея не беше лесно, но именно това беше интересно. До входа на пещерата по почти отвесните скали диагонално беше опънато дълго и дебело въже. Всички се изкачвахме по скалите с колан, на който бяха закачени самохват и карабинер, с които се придържахме за въжето. Камъните бяха гладки и неудобни за стъпване. На местата, където въжето преминаваше през клинове, забити в камъка, трябваше да се прекачаме над халките за да продължим. Това беше отчасти опасно, но и невероятно изживяване. Входът на пещерата беше кратък тунел, който свършваше с огромна галерия. В нея имаше глинени съдове, сечива и животински кости останали от праисторическите хора. В залата беше студено и много тъмно. Нататък, в края на едно тясно коридорче зееше не много голяма дупка. През нея трябваше да пълзим и всички се нацапахме, а някои имаха затруднения с промушването. След още няколко крачки в непрогледния мрак стигнахме до процеп в стената, през който ни спуснаха четиридесет и три метра с въже. Докато ме спускаха, погледнах надолу и ми се стори, че виждам вода, но когато стигнах долу разбрах, че това са били сивите камъни под мен. Намирах се в огромна зала, висока около четиридесет метра. От изхода на пещерата до хижата бяхме принудени да слизаме по сипеи и трънливи пътечки. А в хижата получихме сертификати, че сме посетили "Харамийската пещера". Това ще остане едно от най-незабравимите ми преживявания досега.

Бездомната лястовичка

Отидох на село. Един ден видях малко лястовиче. То падна в една дупка. Приближих се, за да видя дали не се е наранило. Видях колко е безпомощно и реших да му помогна.

Взех малката птичка и я занесох на двора. Нахраних я и започнах да я уча да лети. През нощта я оставих да спи на безопасно място.

На сутринта, когато я потърсих, видях, че я няма. Разбрах, че е отишла при близките си.

Жадувана ваканция

Както всяка ваканция, тъй като нямам баба и дядо в друг град, си стоя у дома. Хубаво е, че мама и татко си ползват отпуските през лятото, та да отидем и ние на почивка. Това лято отидохме на вилата на наши роднини. Тя се намира близо до Стрелча. Там е толкова хубаво! Въздухът е чист и има много зеленина, накъдето и да погледнеш, все поля и красиви планини. Сутрин весели птички те събуждат, вечер песните на щурците нежно те приспиват.

През престоя си там всеки ден правихме екскурзии до съседни градове. Първо отидохме до Панагюрище. Градът - известен със своето славно революционно минало. В него се намират родният дом на Райна Попгеоргиева, по-късно наречена Райна Княгиня - смелата девойка, бродирала и носила знамето на свободата, и Тутевата къща, където е обявено Априлското въстание. Когато слушах разказа на историчката за тези съдбовни дни от нашето минало си представих ентусиазма, с който се е готвило това въстание. Но още по-развълнуван бях, когато посетихме и китното балканско градче Копривщица и минахме по мостчето, където е гръмнала първата пушка, за да оповести началото на въстанието.

В един от дните посетихме и Старосел. Там отидохме в неотдавна открития храм в Четиньова могила. Порази ни пластичната украса на храма , която е доказателство за изключителните художествени и технически възможности на древните траки. Те са населявали някога нашите земи - земите, които са обявили за свещени, защото въздухът тук е кристален, а районът е осеян с множество минерални извори, плодородна земя и водоеми, пълни с риба.

Незабравимо беше посещението ни в София Ленд в столицата на България. Тук изненадите и развлеченията не свършваха. В началото се спуснахме на влакчето на ужасите, след това отидохме на блъскащите се колички и други въртележки и пързалки. Много весело беше, когато се возихме на лодки, защото така хубаво се намокрихме, че тази неочаквана “баня” ни дойде добре в задушния и горещ ден.

Ето такава бе моята жадувана ваканция, за която толкова дълго си мечтаех.

Когато се прибрахме във Варна, си спомнях за дните прекарани в красивите ни градове.

Ех, лято, моля те, не си отивай. Ще те чакам и през другата година да дойдеш и да ми подариш още толкова приятни ваканционни дни.

Зазоряване

Радио-часовникът пронизва тишината в стаята ми. Събуждам се, но още ми се спи. И все пак ставам,отивам пред прозореца,привлечена от яркочервения цвят на зората.
След малко вече се показва слънцето. Нощната кралица Луната от лъчите на небесното светило,а принцесите-звездите бързат за бал от другата страна на Земята. Дрешките им блестят,защото са покрити целите в рубини и смарагди. Русият крал,грейнал на небето осветява,ободрява моята душа.
Отразява се този крал Слънчо в росата и я надарява с блясък. Носи се аромат на трева. Цветята показват лицата си, измити и влажни. Мама вече изгубва търпение:
- Ния,приготвяй се,тръгвай за училище! Какво правиш?
- Наслаждавам се на утрото,мамо!Ела и виж каква красота! Моля те!

Утрото е толкова магично!