Мечето с възглавничката

Моята любима играчка е едно кафяво плюшено мече. То е легнало по коремче върху мекичка възглавничка, а на главичката му е поставена шапчица за сън с пухкава папулка. Мечо е притворил очички - готов е за сладка дрямка. Аз много си го обичкам, защото когато се стъмни и все още не ми се спи, лягам до Мечо, натискам го по коремчето и той започва да ми хърка. След това го гушкам силно и заспиваме заедно.

Купиха ми Мечо, когато бях в първи клас. Всъщност трябваше да изберем  играчка за подарък на една приятелка. И докато разглеждахме всичко в детския магазин, едно Мече много ми хареса, защото е по-различно от другите играчки. Всички бяха ококорени и сякаш ми казваха „Купи ме и ще си играем заедно”, а този Мечо ме гледаше сънливо с притворени очи и ми казваше „Почакай, ела да си починем заедно, а след това играй на каквото си пожелаеш”. Той е играчка за заспиване, дори и за обедна дрямка, а не като всички други, които трябва да заменя със своите приятелки.

Когато се прибрахме от магазина у дома, слънцето вече залязваше, а в стаята беше полутъмно. Огледах се и много бързо намерих мястото на новата  играчка - до възглавничката ми за сън, а всички други играчки бяха около леглото върху килима.
Тази вечер си легнах рано, за да гушкам Мечо по-дълго до сутринта, но когато отворих очи и слънцето беше изгряло – Мечо не беше до мен! Вдигнах си цялото одеяло за да го потърся, та чак до петичките огледах и много се натъжих. Извиках на мама да дойде, за да й се оплача. А тя се засмя – играчката е паднала на земята при другите. Помислих си, че на Мечо му е било студено през нощта, когато е паднал от леглото ми, и силно го гушнах, за да го стопля. Мама ми каза, че играчките не притежават човешки качества, но в този Мечо има нещо вълшебно, нещо което ме кара да го обичам и да му се усмихвам.
След време започнах да споделям с Мечо някои от моите тайни. Аз вярвам, че той няма да ме издаде никога.

Сега съм в пети клас. Мечо вече не хърка, защото му свършиха батериите, но аз още си го обичам и гушкам. Дори след малко ще отида при него до леглото и ще му прочета този разказ, в който той е главният герой. Колко е хубаво да си имаш приятел като моя Мечо!
Ето, че навън се стъмнява и по-късно пак ще се гушнем с него, ще сънувам красиви сънища, а на сутринта ще бъда бодра и весела, готова за нови игри, домашни и урок по пиано...
 
Участва в конкурса "Моята любима играчка – конкурс за снимка и разказче