Стихотворенията - "Мартеничке мила" и "Пролетна магия"

Отварям прозореца и в миг
ме облъхва уханието на пролетта,
а птички лекокрили
разперили криле
се носят плавно по въздуха.

Излизам навън и бодвам цвете в косата си,
а нежните му листенца докосват лицето ми.
С дъх затаен завързвам мартеницата си на дървото.
Оная мартеница, която мама с такава любов ми бе подарила
и която за мен не беше обикновена.

От нея струеше някакъв чуден блясък,
необясним,
невидим за човешкото око,
но винаги усещан от човешката душа.

Щом завързах мартеницата отлетя моето желание,
може би горе, за да го каже на нашия всеблаг и човеколюбив творец,
та той да го изпълни. Вярвам, че моята мартеничка може това.

***
Седя в градина, но не сънувам,
а лястовицата над мен хвърчи,
и сякаш нежен глас дочувам
неизвестен за моите уши.

А гласът ми шепне тихо:
"Моля те, не тръгвай, стой!".
Аз глава извъртам плахо
и виждам, как Баба Марта ме гледа със покой.

Тя изважда алено червено,
като христова кръв,
а после пък сребристо бяло,
сякаш е снегът такъв.

И тази мартеница тя на мене
закачва с обич преголяма.
Ах, подарява тя съвсем навреме,
знам, като нея друга няма!

Участва в конкурса “Стихче за баба Марта”!