Господството на зимата

Участва в конкурса "Цяла година зима – конкурс за приказка"

Дошло време, когато температурата започнала рязко да се повишава. Слънцето толкова много се приближило до земята, че за малко да пробие озоновия слой.

Затова пазителите на сезоните се разбрали през цялата нова година Баба Зима да ръководи времето. Щом чула това, тя с нетърпение притаила дъх в очакване...

И ето – започнало управлението на Зимата. Тя решила да промени изцяло обстановката: започнала първо с планините – духнала веднъж над острите скали и снегът като фонтан се изсипал надолу, после разперила снежната си мантия и покрила с нея цветните ливади и всичко побеляло, изпратила елфчетата да боядисат листата с малките си замръзнали четки, а накрая решила да обсипе всичко със сняг.

Тъй като цяла година била пронизваща зима, всички училища били затворени. Това донесло огромна радост на децата... Всеки ден излизали да играят: едни със снежни топки, други се спускали с шейна, трети правели снежен човек. Въпреки че били щастливи, им омръзнало и започнали да мечтаят за весели пролетни игри с хвърчила, за безгрижните летни дни, прекарани на плажа, за „гмуркането“ в купищата есенни листа и... им се приискало вече да чуят нежното гласче на училищното звънче...

Щом Баба Зима научила за това, много се огорчила и ядосала. За да им отмъсти, започнала да предизвиква бури и виелици. Пазителите на сезоните разбрали това и веднага прекратили нейното господство като разтопили снега и стоплили времето. На Земята отново се появила вечната въртележка на четирите сезона, станало топло и спокойно... Зимата разбрала, че не бива да се налага сред сезоните и търпеливо чакала своя ред, след което кротко си тръгнала, за да отстъпи място на пролетното обновление.

Така било справедливо...