Голямото зимно спасяване

Участва в конкурса "Цяла година зима – конкурс за приказка"

Зимата беше постлала бяла, мека, сияещо ледена пелена над цялата земя. В малка къщичка в края на града живееше една жена с двете си деца. Децата й много обичаха зимата и най-вече онези зимни игри навън, когато снега се сипеше меко и леко, а слънцето се усмихва на всички.

Един ден, ден като ден, нищо особено, както си играеха децата пред дома си чуха странен вик.

– Ехо, помощ...!

Изплашени, децата вместо да се приберат вкъщи и да кажат на майка си, те решиха да отидат и да помогнат на търсещия помощ глас.

– Насам... тук съм!

Децата се водеха по гласа и дори не забелязаха колко много се отдалечиха от тях. Те чуваха само гласа, газеха в снега, който на височина достигаше до кръста им.

– Къде сте? – завикаха децата, в един миг загубили от слуха си виковете за помощ.

– О... умирам!

– Дръжте се, идваме! – завикаха децата.

Децата бързаха доколкото им стигат силите и изведнъж, без да забележат дори, се подхлъзнаха и паднаха в нещо като голяма яма, пълна цялата със сняг. Там по гръб лежеше възрастен човек, който беше премръзнал и молеше за помощ.

– Ами сега! – си казаха двете деца.

Едното от децата се сети, че преди да излезе от къщи в джоба на палтото си е сложило фенерче, компас и кърпички за нос. Но, каква работа щяха да им свършат те? Вече се смрачаваше и те знаеха, че майка им ще тръгне в скоро време да ги търси. Затова решиха да светнат фенерчето, старият човек беше премръзнал в джоба на панталона му ясно личеше, че има кибрит. Децата предложиха да го стоплят е доколкото могат, като запалят огън от носни кърпички и кибритени клечки.

Макар и съвсем малко, ръцете на стареца се стоплиха от запаления огън. Ямата не беше много дълбока, можеха да се измъкнат лесно, само трябваше малко да помислят. Над ямата имаше увиснал клон, натежал от снега. Децата помолиха стареца да ги повдигне и така те едно по едно се захванаха за увисналия клон и се измъкнаха. Но, как да измъкнат и стареца. Наблизо се виждаха вече светещите прозорци на живеещите в тази част на града. Децата забързаха към една от къщите. Завикаха силно, но никой не им отвори вратата.

Поогледаха се и видяха стара дървена стълба, подпряна на страничната стена на къщата. Тежеше доста, но децата я задърпаха с все сила. Влачеха я, тътреха я, но успяха да я завлекат до ямата. Бутнаха я вътре. Старецът премръзнал вече със сетен дъх, я подпря и положи големи усилия, но успя да се измъкне. След това се подпря на децата и показа къде живее. Те го придружиха до дома му. Където вече го чакаше много разтревожена жена му. Тя приготви топъл шоколад на децата и ги нагости с домашно изпечени лимонови курабии. После ги изпрати до входната врата с прегръдки и целувки, в знак на благодарност. Децата си светнаха с фенерчето и забързаха да се приберат. Вкъщи разказаха на майка си за това как са успели да помогнат на стареца, как и къде са намерили стълбата и как са решили да оставят стълбата там, ако случайно някой падне, да може да се измъкне.

Майка им ги целуна за лека нощ и каза:

– Знам, че много обичате зимата, но трябва да сте много предпазливи, защото тя крие и много опасности.

От сладките целувки и поучителни думи на майка си, децата заспаха още на втората минута с усмивка на лицата и топлина в душата.

Картинка: istockphoto.com