Героите от "Разбивачът Ралф"

На Разбивача Ралф, гигант с големи ръчища, му е омръзнало все да е лошият. Той води окаяно съществувание в истинска дупка, а копнее да бъде приет и вярва, че като спечели медал, и той може да стане от добрите. След като съсипва празненство по случай 30-годишния юбилей на неговата игра, той си тръгва и научава, че има медали за печелене в играта “Хироус Дюти“. Той е вечно намусен и лесно изпада в гняв. И макар да се държи зле, дълбоко в себе си е добър. Когато се среща с Ванилъпи, я мисли за също така неприятна като него самия. Ядосва й се, докато не вижда колко зле се отнасят останалите с нея. Той добре разбира какво е да си отхвърлен и започва да й съчувства. Когато се съгласява да й помогне за изработването на състезателната кола, той преминава през личностна промяна, започва да се радва на компанията й и в крайна сметка да държи на нея. Открива у себе си неподозирана нежност. Когато си мисли, че действа за нейно добро, унищожавайки колата й, той всъщност се държи като родител, решил от загриженост да бъде суров. Но после осъзнава, че е сбъркал, потъпква гордостта си и моли Феликс Оправяча да му помогне. Поставя себе си в опасност с отказа си да остави Ванилъпи и се бие с Крал Сладкей. Върховната му саможертва е готовността да даде живота си, за да помогне за разбиването на планината и отклоняването на кибер-бъговете. Дълбоко е трогнат, когато Ванилъпи спасява живота му. Благодарение на приятелството си с Ванилъпи той научава, че в крайна сметка е от добрите.

Майстор Феликс е извън всяко съмнение от добрите – сърдечен, дружелюбен, готов да помага, мил и харесван от всички. Той поправя счупените от Ралф неща с вълшебния си чук и е изпълнен с оптимизъм и жизнерадост. Доволен е от своята роля в играта и му харесва да е обект на обожание и възхищение от страна на всички, които го познават. Феликс е озадачен, когато Разбивача Ралф му намеква, че иска да престане да е лош. Когато осъзнава, че без Ралф играта им завинаги ще бъде поставена в графата “Повредена“, той изоставя щастливото си съществуване и тръгва да го търси. При срещата си с Калхун мигом е привлечен от нея и се опитва да я ухажва. След поредица от неприятни случки обаче, започва да разбира какво представлява животът на Ралф. Ужасен е, когато е отхвърлен и пратен в кибертъмницата и е много радостен от това, че Ралф го освобождава. В крайна сметка се доказва, като поправя състезателната кола на Ванилъпи и се бие редом с Калхун. Научава се да цени Ралф и накрая получава за награда ръката на Калхун, приела да се омъжи за него.

Ванилъпи е проклетичко, саркастично, но и много интелигентно момиче. Копнее да бъде приета от връстниците си. Тя е “засечка“ (внезапен нежелан електронен сигнал от скок на мощността, който нарушава хода на играта) и тъй като е различна, карат я да се чувства по-долна категория. Онова, което тя не знае, е, че в действителност е принцеса и че Крал Сладкей (който всъщност е Турбо, героят натрапник от видеоиграта) е разбърникал кода й, за да завладее кралството. На нея й е забранено да се състезава и сега живее самотно в дупка също като Разбивача Ралф. Венелъпи решава, че ако спечели състезание, хората ще започнат да я харесват. Тъй като и тя и Ралф са аутсайдери, създават помежду си специална връзка и тя започва да го обича. Рискува живота си за него и накрая пренастройва играта “Сладка треска“, с което разкрива пред всички, че е принцеса. При първата среща с нея тя е надменна, груба и безцеремонна. И все пак, също като Ралф, дълбоко в себе си е мила, пълна с обич, храбра и добра. Научава се да приема недостатъците си и да ги превръща в предимства. Разбира, че да си различен може и да помага, не непременно да те наранява. Решава, че макар да е принцеса, предпочита да е президент и да не си придава фасони. Тя е състезател и е щастлива да бъде приемана и дори обичана. Става добро момиче и успешен лидер, като запазва чувството си за забавление и хаплив хумор.

Сержант Калхун е самоуверен и безстрашен водач, а също така врял и кипял воин. Тя е изцяло отдадена на мисията си да унищожи кибер-бъговете, тъй като един от тях е убил годеника й в деня на тяхната сватба. Тя е директна, мощна, властна и е свикнала да й се подчиняват. Когато среща Разбивача Ралф, тя решава, че той може да бъде един от редовите й войници, но бързо вижда колко е различен. При срещата си с Майстор Феликс, Калхун директно го отписва като дребен слабак, неспособен да се бие с кибер-бъговете. Постепенно тя се убеждава, че Феликс е храбър, находчив и изобретателен. Тя си пада малко кон с капаци и поведението й е сурово, но лека полека започва да се възхищава на Феликс и да се влюбва в него. Макар да изглежда корава и неуязвима, по природа е любяща, истински смела и сърдечна. Използва много думи и фрази, свързани с военните команди и жаргон.

Щастлив, глуповат и привидно приятен, Крал Сладкей би искал да го възприемат като добродушен владетел. Той изглежда преливащ от доброта, раздава бонбони на поданиците си, но в действителност е властен и жесток. Всъщност той е Турбо (герой натрапник от друга видеоигра, който е избягал от нея и се опитва да завземе друга). Негова е вината затова, че и двете игри са развалени завинаги. Като Крал Сладкей той е променил кода на играта, принудил е Ванилъпи да се превърне в мразена “засечка“ и е откраднал кралството й. С измама той убеждава Разбивача Ралф да унищожи състезателната кола на Ванилъпи. Когато машинациите му пропадат, опитва дори да нарани Ванилъпи, но в крайна сметка е погълнат от кибер-бъг и убит, когато се отправя към светлината от фара.

Вижте още:
"Разбивачът Ралф" – как се спасяват компютърни игри