Г. Д. В. и маймунката

В една спокойна нощ Големият Дружелюбен Великан отишъл в града с тромбона си и с бурканите със сънища, за да даде на всеки заспал човек по някой хубав сън, както обикновено правел. Но се случило така че, както си вървял и си тананикал, се спънал и паднал. Бурканите се счупили. Сънищата отишли при великана и го приспали. Те решили, че той няма да спи на земята, затова го вдигнали и го отнесли на един остров.
Големият Дружелюбен Великан спал цели сто години. Щом отворил очи, той много се учудил – не бил виждал това място преди. Станал и решил да се разходи, за да го опознае.
Първо тръгнал да потърси храна. Опитал се да изяде едно листо, но то не му допаднало. Опитал пясъка, но и той не бил по вкуса му. Докато обикалял една палма, чудейки се какво да яде, един кокос паднал на главата му. Великанът го опитал и го харесал. Пресегнал се да си вземе още един, и още един, докато хубаво се наял. Наблизо имало една малка рекичка. Утолил жаждата си.

Г.Д.В. решил, че явно вече ще живее на острова, така че ще е добре да си построи къща. Събрал листа, паднали клони и дънери. След няколко дни къщата била готова. Станала много хубава – с пердета и килими от листа, с малка масичка от дърво, с легло от пясък и с украса от миди и морски звезди. А и къщата била точно до малката рекичка, така че като ожаднее да има вода наблизо.

От толкова работа великанът огладнял. Взел си няколко кокоса и отишъл на плажа да яде. Там видял една маймунка. Запознали се. И нали великанът бил дружелюбен, предложил й от своите кокоси. Тя си взела и му дала от бананите си. Заиграли се. Станали приятели. Всеки ден се забавлявали от сутрин до вечер.

И днес те все още си играят на острова някъде в океана, за който никой не е чувал, освен великана, животните и сънищата.

Участва в конкурса „Великански конкурс за талантливи писатели“