Г. Д. В. и бурканите с хубави сънища

Живял някога, незнайно къде, един Голям Дружелюбен Великан. Той имал не един буркан, а много такива, в които сънища събира. Да, той ги колекционира!... Веднъж открил, че му липсва един буркан.
– Леле, къде е? Не знам!
Помислил, че са го взели назаем негови съседи. Но като не го намерил там, решил да го потърси сам. И открил, че са го отмъкнали от рафта с буркани неговите братя великани. Но нарочно са го скрили, той да не го види. Г.Д.В. разтревожен тогава, започнал бързо да размишлява, какво ли сега със съня става?!... Разбрал, че братята му лоши са откраднали буркана снощи. И са пуснали навън уплашения сън. А самотният сън в кошмар се превърнал и едно детенце зърнал. То както книжка си четяло и за морето синьо мечтало, така и без да иска заспало… Това малко дете било момче, с чаровен вид, на име Давид. Имайте в предвид, че той не бил много голям и никога не бил срещал Големия Дружелюбен Великан. И въпреки че много лудувал, никога кошмар не бил сънувал. Обичал митове да чете и да пише стихове, за бурното море. Но тази вечер той нямал представа, какво има да става и че един кошмар ще го напада … И си римувал на глас една легенда в този час:
– Господарят на морето Посейдон, имал подводен трон, в големия си морски дворец. В ръка държал тризъбец (подобен на голяма вилица). А по вълните препускал с колесница, водена от диви коне. И управлявал всички ветрове, с едно замахване на своите ръце. Посейдон имал стар приятел, който бил мъдър гадател. Казвал се Нерей. И със своите петдесет дъщери живей, там където слънцето не грей – в най-дълбоките води. А неговите дъщери, помагали на моряците, живи да достигнат пясъците – на брега, заливан от морската вълна. Но едната дъщеря, помолила своя баща, великия Нерей, да й разреши с Посейдон да заживей. Казвала се Амфитрита. Тя баща си отишла да пита и той и разрешил. Посейдон много радостен бил. После син им се родил, в дълбок и бистър вир, но заживял в морския дом на Посейдон. Кръстили го Тритон. От баща си той получил тръба от раковини, за да може от дълбините сини, да свири, създавайки бури и стихии. Но хората не признавали Тритон. Ядосал се много Посейдон, че човеците кръстили с името на сина му дребна риба, която трудно в морето се намира. И решил той, този славен митичен герой, да не помага повече на Земята, а да си остане в небесата. Знаел, че всеки човек тук ще го търси… Но всяко нещо с времето си!...
Както вече ви казах (и по-горе ви разказах), момчето четяло, полет на римата си дало и така неусетно заспало. Започнало кошмар да сънува и трескаво да бълнува:
– Помниш ли, Вода, как от нашата чешма глътка от теб отпих и лицето си измих? Ти тогава нежно ме погали и с искрите на живота ме запали! Но Водата мълчеше и не течеше.
– Помниш ли, Вода, как нагазих сутринта в морската ти шир и как плувах там безспир? А ти майчински ме прегърна и успях очите ти сини да зърна! Но Водата мълчеше и с вълни не шумеше.
– Помниш ли, Вода, как до късно през нощта все след тебе тичах и вълните ти обичах? Ти прощално ме целуна с морска пяна и каза, че ще си ми вярна, а само този спомен от теб ми остана! Днес няма питейна вода в никоя чешма по света… Няма я и на брега морската вълна, с нейната солена вода… Няма реки, язовири, блата нито в градове, нито в села… Дори го няма и Океана – след него огромна дупка остана... Това се случи и така се получи, защото дойдоха горещите дни… Климатът на Земята се промени и настъпи вечна суша! Водата под земята слуша разказът на малкото момче. Дожаля й от все сърце и си спомни за Земята… Как отглеждаше цветята. Как поливаше гората. Как милваше тревата. Как гушкаше листата. Как ромолеше из полята. Как миеше на хората лицата. Но най-много на Водата й липсваха усмивките на децата!...
Големият Дружелюбен Великан целия потъна в срам, от този кошмарен сън, спиращ водата да излезе отвън. И реши той да отвори друг буркан, с надпис „Щастлив роман“. Г.Д.В. този сън пусна и забърка смес „вкусна“ от сън хубав и лош. И щеше да стои буден цялата нощ, за да види какво накрая се получи… А ето какво в съня на момчето се случи…
И тогава в небесата малко облаче изплува и започна да танцува. Но беше само и се разплака. То дочу от някъде в мрака глас, казващ:
– Стига плака! Знай, от твоите сълзи още утре ще се роди нов облак, с който да играеш и с който света ще опознаеш! Облачето главата си бързо навежда, надолу поглежда, усмихва се и вече с надежда искрено благодари на Водата, която все така под земята чакаше си свободата…
И в този час то чу нов глас, идващ не от Земята, не от Водата, а близо до него – от небесата. Посейдон, прегърнал сина си Тритон, му казва:
– Време е да се завърнем в морския си дом!- силно викнал и в небесата от нищото изникнал. И добавил със загрижено лице, размахвайки тризъбеца в ръце:
– Преди казах, че всяко нещо с времето си! Дошло е време днес пожар да се гаси! Облачето сега зарони сълзи от радост, че няма да е самотно в своята младост. И започна по-силно да плаче малкото небесно юначе!...
А Водата се просълзи, че още днес земята ще напои и от утре ще се прероди в нови морета и реки… Тогава бурно ще зашуми, с нови вълни в нови океани и ще види дечицата засмяни! В съня Водата погледна момчето… Да, тя си спомни детето, което в спомена я върна и с любов му отвърна: Ѝ
– И аз помня тези морски дни, когато с теб бяхме сами и лудувахме безкрайно на онова място омайно – на приказно красивия плаж. Помня, как те пазех като страж от раците и рибния пасаж. Дори помня как те пръсках с морска пяна. Помня и твоята усмивка сияйна… Помня тези времена!... Будилникът иззвъня и ми прекъсна съня…
Събудих се щастлив, защото открих, че водата я има навън и че това е било само един странен сън… Но бях щастлив и защото открих, че Големия Дружелюбен Великан никога няма да ме остави сам. Дори когато сънувам кошмар, той ще дойде в съня ми с чуден дар. Ще отвори своя буркан, с надпис „Щастлив роман“. И ще стои до мен Големия Дружелюбен Великан, защото ми е приятел голям! Затова аз искам подарък да му дам… От тази нощ винаги ще сънувам в рима, за да може той да има, нови сънища в буркани, за дечицата засмяни. И да сложи в буркан огромен, моя сън от римата воден, за да му остане от мен за спомен! Е, днес ще спя много доволен, че сънят ми е тих и спокоен!... А за това Г.Д.В. е „виновен“!
 

Участва в конкурса "Великански конкурс за талантливи писатели"