Ежко спасява положението

Беше топъл летен ден, във въздуха се носеше ароматът на теменужки и горски плодове. Зайчето пазеше диета вече цяла седмица и беше много гладно. Майка му го караше да яде само салата, защото напоследък прекаляваше със сладките плодове и беше напълняло. Вече му беше трудно да тича бързо и ако го нападнеше лисицата, нямаше да може да избяга. Сега повече от всичко му се хапваха сладки горски ягоди, то не можа да търпи повече и излезе от дупката. Тръгна след аромата и ги намери на горската поляна, където свършваха дърветата. Наведе се да си откъсне няколко и чу зъл смях зад себе си:
– Падна ли ми! – беше лисицата, беше се озъбила и се готвеше да го разкъса. Зайчето замръзна на място и се разплака. Тогава от гората дотича Ежко, най-добрият приятел на зайчето. Той се сви на кълбо и скочи върху лисицата. Тя извика от болка и избяга засрамена. Зайчето беше спасено. То каза на Ежко просълзено:
– Благодаря ти, приятелю, че ми спаси живота! - а Ежко му отвърна с усмивка:
– Нали за това са приятелите!