Евърленд

Аз съм Евър, тринайстата кралица на кралството. Имам дарбата да се свързвам с миналото на народа ми чрез своите сънища. Но веднъж в навечерието на Нова година след дългите празненства сънувах бъдещето ни – смърт и разруха. А сега ще ви го разкажа по-подробно.

Заспах. Озовах се пред многовековната порта на кралството. Знаех, че е на нашата държава и затова влязох. Озовах се на една голяма поляна. Там дърветата бяха обагрени толкова красиво, че не можах да отвърна очи. Докато ходех цветята пред мен увяхваха, а после пак оживяваха по-красиви от всякога. Преминах поляната и видях табела, която гласеше: ”Кралство Евърленд”. По-надалеч се виждаха порти от черен камък. Отворих ги и се озовах в един непознат за мен свят. Летящи коли преминаваха над мен, разхождаха се роботи, животните говореха и много феички играеха на много игри с децата. Направих няколко крачки, за да разгледам по-добре, но преди това вече ме бяха заобиколили пет униформени, които казаха да тръгна с тях. Заведоха ме при двореца – целият от мрамор и кристали. Влязохме и видях моето аз в едно огромно легло не много добре изглеждаща. Казаха да седна, за да ми кажат задачата ми. И кралицата започна да говори:
– Кралството е обречено без твоята помощ. Метеорит заплашва планетата ни.
– Както в миналото ли? – попитах.
– Аз съм ти, знаем едно и също, но съм болна от както метеоритът започна да се приближава все по-близо към нас.
– Какво да направя?
– Трябва да се сетиш как предците ни са победили заплахата. Разбереш ли, ще можем да се справим.
След това тя заспа. Оставиха ме в уютна стая.
Започнах да мисля за съня. Предците бяха спечелили, защото бяха използвали наученото от дарбите си. Тогава повика един от униформените и отидоха при владетелката и Евър заговори:
– Ще победим като използваме дарбата ни.
– Но аз съм я загубила!
– Не забравяй, ти си аз, което значи че я пазиш някъде в теб самата. Само трябва да я откриеш!
– Но как ще го направим?
– Като се обединим. Знаейки за дарбите и силите на миналите кралици, които са свързани с кралството от векове. Кралството ще се справи само, само ако се обединим психически. Иначе защо управляваш вече повече от 200 години? Трябва само да погледнеш съзнанието си и да поправиш грешката, която си направила...
– Преди години – започна тя - изоставих народа да се развива сам. Той се справя, но забелязах че му е нужна кралица. Преди не го разбирах преди да се появиш ти. Знам какво да направя.
Тя се изправи и се отправи към централния балкон и каза на висок глас така че да я чуят:
– Народе мой! Посрещнете вашата кралица! Вече не съм болна и ще се върна на трона управлявайки ви честно и почтено!
Това беше достатъчно. Небето засия в най-пъстрите цветове, които бях виждала. Виждах метеорита – разкъсващ се на хиляди парченца искрящи като хиляди слънца. Кралството се спаси. И се събудих.

Минаха години, хилядолетия и аз още управлявам. Но никога не забравих момента, в който победих злото. И чак след толкова много години през които съм управлявала не съм разбирала значението на името „Евърленд” – вечният град.

Участва в конкурса „Великански конкурс за талантливи писатели“