Едно лято, един покорен връх

Моето лято започна както обикновено. В началото на лятото бяхме на море в град Ахтопол. След това татко ни водеше всяка неделя на море. Аз съм от град Шумен и много бързо стигаме до Черноморието. В края на лятото бяхме на планина в град Банско. Пътят до там беше труден и пътувахме цели 7 часа. Докато пътувахме видях река Марица до град Пловдив. Град Банско много ми хареса. На където се обърнех виждах Пирин планина. За първи път се качих на лифт. Беше много нависоко, чак над дърветата. С лифта се качихме на Бъндеришка поляна. Там стрелях с пушка и се пързалях с гума. Беше много хубаво.

В един от дните ходихме до Рилският манастир, който се намира в планина Рила. Там ние кръстихме моята малка сестричка Мая. Не можах много да разгледам от манастира (сестра ми много ревеше), но забелязах, че манастира е огромен, а на връщане видях река Струма.

Най-интересното, което ми се случи ще Ви разкажа ето сега. Една сутрин с татко станахме много рано, сложихме раниците и тръгнахме да качваме връх Вихрен. Този връх е висок 2914 м. и е най-високият в Пирин планина. Пътят беше труден. Ту валеше дъжд, ту спираше, гърмеше, имаше и мъгла. Но ние не се отказахме. Имаше и други смели хора като нас. По пътя имаше много камъни. Аз си взех три камъчета от там за спомен и си направих снимка до един огромен камък. Прибрахме се целите мокри и изморени. А мама ми каза, че се гордее с мен и ми пожела това да е един от многото върхове в живота ми, които ще покоря.

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“