Дяволът и неговата добра страна

На този ден са се случвали най-странните неща! Например вратата да се затвори сама, изгубено дете и какви ли още неща!
Един ден момче на име Едуард Стоун решил да разбере какво се случва! Разбира се, отначало се страхувал, но после страхът станал на смях! А сега започва истинската история.

В една страховита нощ Едуард се запътил към страховитата гора, наричана още Основата на страха! Той спрял и се ослушал. Чул гласче. Гласът ставал все по-силен и по-силен! Накрая Едуард си запушил ушите: – Кой е там? – казал той треперейки.
– Кой ли? Аз съм в твоята глава! Ти мисли толкова задълбочено, че успя да ме намериш!
– Какво? – казал той учудено и си сложил ръцете за глава.
– Не, това не е истина! Аз сънувам! Чу ли? – каза ядосано.
– Де да беше така! Сега пазителят на умовете ще те преследва! – страхуваше се тя.
– Кой е той? – попита Едуард.
– Той създаде Хелоуин! – отговори ума.
– Какво е Хелоуин? – беше попитал.
– Х-хитринка за изплашване. Е-елементарно събиране на бонбони. Л-лакомства за всички. О-омагъосване на разни деца. У-урок за най-малките – да не влизат в чужда къща И- интересни факти за чудовища, вампири и др. Н-някакви страховити костюми. Сега разбра ли какво е Хелоуин?
– Да! Супер освен факта, че ще ме преследват! Всъщност защо ме преследва?
– Защото се опитваш да намериш основата на Хелоуин, а това е Той! Нека не му казвам името пак! Че, ако го кажеш 3 пъти казват, че идва при теб!
– Ооо, сега разбирам!
– Какво ще стане, ако го открия?
– Ще го унищожиш! А, ако той те открие ще унищожи теб!
– Благодаря! Но за огромно съжаление съм достатъчно смел за да продължа!
– Нее! Моля те ще ни унищожи, забрави ли, че съм в главата ти?
– Не, знам го! Пътувах дълго време! И накрая успях да стигна замъка на знате кой! Реших да заспя, понеже беше нощ. На сутринта, продължих пътя си, без храна и без вода. Успях да стигна до така наречената Голямата порта!
– Кажи кода! Кажи кода! Кажи кода! – повтаряше портата.
– Какво? Искам да вляза!
– Кажи това – съм аз страховития дявол! – прошепна ми ума.
– Това съм аз, страховития дявол!
– Вход отворен! – повтори тя.
Пред мен имаше още една врата!
– Какво да правя? - попитах ума си.
– Никой не е стигал до от тук! Не знам какво! Ще трябва да се справиш без помощта ми!
– Коя е тайната девойка?
– Красавицата?
– Не! Имате последен шанс!
– Тази, която е в ума на Едуард!
– Вход разрешен!
– Дааа! Успях!
– Браво Едуард! – извика ума.
– Това е последната врата!
– Коя е огромната тайна на господаря!
– Че ще ме намери?
– Неее! Последен шанс!
– Че е плешив? – засмях се аз.
– Да,заповядайте господарю!?
– Какво? Наистина? Ха, ха, ха! Що за дявол е плешив!

Когато се огледах видях всичко красиво в Хелоуин! Влязох в една врата и видях всичко страховито в Хелоуин! Това беше тотална загуба за мен! Макар да бях само на 11 исках да оправя нещата! Влязох в централната врата! Управлявах всичко, всичко беше в моите малки но сръчни ръце! Изведнъж се появи Дявола!
– Какво търсиш тук?
– Аз живея тук! Преди векове хората смятаха този празник за страховит! Но сега всички забелязваме, че преди е бил най-забавния празник! Измислих всичко това, защото никой не го оценяваше!
– Аз го оценявам! Но не е редно спрямо другите! Хелоуин е един празник, който ти дава сила за едно малко вълшебство! Нека да дадем на други да го изживедят!
– Съгласен съм! 1-2-3!!!

Озовах се в същия ден на сутринта! Едни прекрасни деца идваха за бонбони! Не помнех нищо! Бях с костюм на вампир:
– Това е най-страхотния празник!!!

Участва в конкурса за разкази "Млад детектив"