Дядо Коледа е истински

Здравейте, аз ще ви разкажа една история, която се случи много отдавна...
Наближаваше Коледа и имаше много писма. Всеки ден с моите джуджета четях стотици пожелания, а джуджетата произвеждаха тези играчки и ги пакетирахме в лъскави опаковки. След като ги пакетирахме ги слагахме в големия ни склад. Така ден след ден ние правехме много играчки и изпълнявахме желания. Дойде време да закарам подаръците, а имах само 24 часа. Всяка година това беше най-големият ми проблем. Впряга от елени беше готов и подаръците в шейната. Потеглих и звънчетата запяха. Повечето пъти получавах огромен брой писма, но сега бяха едва няколко хиляди. Имах допълнително играчки – дори двойно, затова раздадох не по една, а по две играчки. Повечето момчета искаха топки, а те не бяха надути. Само едно от джуджетата – Рудолф ми помагаше като надува топките. В една от къщите ме видя Робин – момче, което също искаше топка. Взех го с мен. Той помагаше на Рудолф за всичко. Трябваше да раздадем играчки и на децата от Бразилия, Индия и Африка. Как можеше да отидем до там?

Решихме да ги хвърляме от високо, но трябваше да бъде много точно, за да влиза право през комина, но имаше и бедстващи деца, но и за тях трябват подаръци, защото и те са деца. Вече проблема с труднодостъпните места беше решен, а сега трябваше да решим и с бедстващите страни какво, ще стане. За едни трябваха само подаръци, но за други само мир в тяхната родина и да са спокойни в ръцете на своите родители. В такъв случаи трябваше да съберем тези семейства. Понеже сбъдваме от години много мечти много от правителствата са ни награждавали с големи суми пари. Тези пари бяха наистина много и с тях бяхме решени да закупим скромен дом за много бедстващи. Късно вечерта ние закупихме готови каравани за тези хора. Помолихме доброволци да ги доставят, дори за тези които предизвикваха тази война имахме по едно послание гласящо добро. От тези райони отлетяхме за северния полюс. За да си починат елените там само засилихме шейната и без усилия стигахме до различни иглута. Подаръци имаше за всички.

Най-сетне раздадохме подаръците. Най-голям подарък имаше Робин – само той знаеше, че аз съществувам. Всички казваха, че аз не съществувам, но той знаеше, че мен ме има. Той беше от Лондон, а аз от Лапландия, но се виждахме всяка Коледа. Оттогава Робин разказва, че ‚Дядо Коледа ‚ е истински.