Добрите духове от площадката

Здравейте! Аз съм Джени... Бях там... Там, където се случи... Това, това за което сега ще ви разкажа! Препоръчвам ви да си вземете пуканки и някакво сокче и да слушате... слушайте!

Беше мнооого отдавна. Бях още малко дете. А сега съм възрастна жена. И нека да започваме:

Играх с децата от нашия квартал. Пред блока ни имаше една площадка... никой не си играеше на нея. Защото казват, че е била обитавана от духове, но кой вярва на тези бабини измишльотини! Както си играхме... се чу странен звук:
– Бууу, махайте се от нашата площадка!!!
– Кой каза това? – попита с трепкащ глас Кати.
– Махайте се... махайте сееееее! – прошепна страховито...

Разпищяхме се... разбягахме се! След 5-10 минути вече всички си бяха по домовете... Но още бяха много уплашени.

На другия ден решихме пак да се съберем, но този път не приближихме площадката. Седнахме на една пейка. Започнахме да си разказваме:
– Вчера, когато се прибрах и разказах на родителите ми те ми казаха да си отивам в стаята и да лягам в леглото, защото си помислиха, че ги лъжа.
– А аз като им казах, те ми се разсърдиха!
Аз се изправих и казах сурово:
– НЕ! Няма да стане така, ще се изправим срещу тези духове... Хайде! Кой е с мен?
Всички се свиха... Явно никой не ме подкрепяше. Нищо не се чуваше. Само песните на птиците, които спряха, спряха изведнъж! Когато се обърнахме видяхме как на люлката седеше нещо, но какво беше това? Облак ли беше? Или не?
– ТОВА Е ДУХХХХ!
Всички седят и не мърдат. Като че са омагьосани. С отворена уста.
– Не се страхувайте! Ние сме добри! И не искаме да ви направим нищо зло.
Само аз се изправих срещу тях и ги попитах:
– Тогава, щом сте добри... Защо ни уплашихте и ни изгонихте от площадката?
– Ние живеем под земята, не можем да видим кой е на площадката. Преди няколко дни, имаше 5 деца, които дойдоха на нея. Започнаха да късат от тревата, да рисуват с маркер по люлките и с кални крака да стъпват по пързалките. Излязохме, те се изплашиха и избягаха! Ние живеем в подземен свят и много рядко ни се случва да излизаме в света на смъртните. Когато видяхме тези деца... помислихме си, че всичко във вашия свят е зло!
– Много ни уплашихте! – каза Джеймс
– Съжаляваме! Много се извиняваме! Повече няма да се повтаря! Играйте на нашата площадка колкото искате и се забавлявайте!

Участва в „Страхо-о-овит конкурс! Достатъчно смели ли сте, за да участвате?“