Девойка за великана

Имало един великан, който живеел много самотно. Той решил да си намери жена. Тръгнал да търси, но това не било лесна работа. Великанът стигнал до едно село. До него течала рекичка, а на рекичката пълнела стомната си една стара баба. Великанът я зърнал и решил да се запознае с нея. Чувал бил, че старите хора са мъдри и полезни. Може пък тая баба да му даде някой съвет как да си намери девойка за жена. Тъкмо се приближил съвсем близо до старицата и хоп, тя изчезнала.
– Брей! – зачудил се великанът.
Магия ли било това или вече му се привиждало от умора? Започнал той да се оглежда по-внимателно. По едно време пак видял бабата.
– Здравей, бабке! – побързал да я заговори той. – Моля те, не изчезвай, няма да ти сторя зло. Аз съм тръгнал да си търся жена. Нищо, че съм такъв грамаден, мек съм като памук по душа. Моля те, дай ми съвет какво да направя!
– Да се махаш от тук! – викнала бабата. – Още една крачка и край с теб, да знаеш!
– Моля те, бабке! – паднал на колене великанът. – Не ме гони, нищо няма да ти сторя. Аз наистина си търся жена. Много скитах, много се уморих. Хората ме гонят отвсякъде. Никой не ме приема. Аз зло не умея да върша. Ако имаш нужда от нещо, ще ти помогна и стомната с вода ще ти нося, само ми дай съвет.
– Еналого, исного! – извикала бабата.
Великанът замръзнал. Гръм се спуснал от небето. Наблизо перяла една девойка. Сърцето й било смело и като чула този гръм, дотичала да види какво става. Като зърнала великана, той й се сторил голям юнак и красавец. Великанът пък излязъл от вцепенението си и бързо й предложил всичката си помощ. Така мъдрата старица, която била магьосница изпитала сърцата на двамата бъдещи младоженци. Смелото момиче не търсело обикновен мъж, а добрият великан имал нужда от някоя умна и красива девойка до себе си.

Участва в конкурса „ Великански конкурс за талантливи писатели“