Детективи с машина на времето и тайната книга

Това се случи една нощ, но не каква да е нощ, а нощта на Бъдни вечер.  А всички знаем, че след това е Коледа. Тази вечер Еми, Емил и Леон били на гости на баба си. Те били двама братя и една сестра. Баба им правела сладки, а те си играели на думи. Но когато погледнали навън, видели луната. Тя толкова много им харесала, че решили да излязат, за да я погледат. Когато го направили, Леон съзрял машина зад едно дърво. Всички отишли да проверят. Зад дървото имало машина, но не каква да е машина, а машина на времето. До нея имало упътване как се използва. А под упътване разбирайте малък лист с гатанка. Децата я отгатнали. Тогава Емил опитал да задейства машината. Получило се, но за тяхно нещастие започнали да вървят от измерение в измерение и въобще не можели да спрат.

Най-накрая разбрали как се използва машината. Ето че спрели в едно от измеренията. Там открили странна книга, лежаща на земята, точно пред тях и оградена със златни камъчета. Оказало се, че това е тайната книга, пълна с гатанки, която ще им помага да откриват загадките, скрити по света. Било им писано да бъдат детективи. Когато те разбрали това, Еми прочела първата гатанка от книгата. Машината се задействала и всички отишли в загадъчната гора.

Леон попитал Еми защо са отишли точно там. Тя му отговорила, че това е посочила гатанката. Леон толкова много се зарадвал, че започнал да разказва как от малко дете искал да стане детектив. След като прочели втората гатанка, тя ги отвела до едно дърво. Там имало фотоапарат и бележка. Еми взела бележката и започнала да я чете. На нея пишело:
„С този апарат ще снимате всяко едно нещо, което видите. Снимайте само, ако е част от загадката в гората и ще поставяте снимките на съответните места в книгата!”

Когато Леон разбрал за това, грабнал фотоапарата и започнал да се оглежда. Тогава Емил изтъкнал, че трябва да прочетат третата гатанка. Еми я прочела, но тя водела до някаква пещера. Когато отишли там, Еми се спънала в едно малко камъче и без да иска задействала машината. Отишла в измерение, в което всичко било в бяло. Паникьосала се и започнала да вика за помощ. Емил и Леон я чули. Оказало се, че тя е все още в гората, само че в другата й част. Не била видяла линията, която разделя пещерата от бялата част на гората. Събрали се отново. Пред тях стоял някакъв дребен мъж. Леон бил готов да се сбие с него. Този мъж всъщност не бил мъж, а някакво малко момче. То им казало, че се е изгубило. Това момче се присъединило към тяхната детективска група. То имало отвара за смаляване и през цялото време стояло в джоба на Емил.

А по-нататък никой не знае какво се е  случило с четиримата наши герои, защото тази история завършва със събуждане. Всичко било просто един странен сън...

Участва в конкурса за разкази „Млад детектив“