Детективски истории
Детективът Джеймс
Беше следобед, около четири часа. Нищо не се случваше в офиса на детектив Джеймс. (Фамилията е по-добре да не я казвам, защото няма да успеете да я запомните, но за по-любознателните читатели с добра памет ще се наложи да я спомена. Третото му име бе Мисерувалстванкапованеман. Казах ви, че няма да го запомните, но ще ви се наложи за съжаление.) Той си седеше на големия въртящ се стол, когато телефонът звънна. Господин Мисерувалстванкапованеман не обича да вдига телефона, защото си мисли, че е по-професионално да кара клиентите му да оставят съобщение. Той чакаше съобщението доста дълго и в този момент секретарката Марта му каза, че има жена на вратата с мистерия за разрешаване.
– Добър ден, господин Мусеруванастиван. – каза изисканата дама, която явно беше твърде заета, за да научи името на един невероятен детектив и също така на един герой от нашата приказка.
– Госпожо, името ми е Мисерувалстванкапованеман! Вие губите цялото ми време с някакви хора с абсурдни имена. Едва ли ще се намери човек с такова име...
– Благодаря Ви, господин детектив за подробното обяснение. Но мен не ме интересува вашата фамилия, а смъртта на моя скъп брат. Той почина преди два дни отивайки към работата си с кола. – каза госпожицата с треперещ глас.
– Добре. Ами...Нека да ми кажете името си, за да го запише Марта. – обърна се с непочтителен тон към жената.
– О, ние се познаваме от доста дълго време, но тогава бях на десет и сигурно затова не ме помните. Аз съм Бела Лан Дат. – рече нашата красавица.
– А, здравей Бела! Не те познах. Съжалявам, че Восман е срещнал смъртта си. – каза Джеймс Мисерувалстванкапованеман.
– Беше убит. Мисля, че беше...
– Добре. Ще ми дадеш подробни инструкции пред кафенето. – прекъсна я Мисерувалстванкапованеман.
Дамата напусна сградата замислена, през това време секретарката Марта донесе кафе на детектива.
– Коя беше тази? – попита Марта.
– Най-добрата ми приятелка, когато бях на четиринадесет. – каза Джеймс.
В кафенето:
– Здрасти Джеймс. Ето в тази папка съм описала подробно моите наблюдения. Мисля, че Бил Ваймс трябва да бъде заподозрян. От доста време завиждаше на брат ми, за това, че беше продуцент на телевизионно предаване. Всъщност Бил е чичо ми. – каза Бела.
– Добре. – отговори прилежният детектив.
Настъпи кратко мълчание.
– Да си поръчаме кафе. – предложи Бела.
– Добре. – съгласи се Мисерувалстванкапованеман.
– Сервитьор! – подвикна Бела.
– Кажете, моля. – рече сервитьорът, когато пристигна.
– Бихме искали две кафета без захар. – каза Бела.
– Веднага. – разбърза се сервитьорът.
– Не е по темата, но познаваш ли се с Марта от преди това? – попита Джеймс.
– Да. Преди работеше ката помощничка при брат ми. – отговори русата госпожица.
– Интересно. – размишляваше детектива.
– Ето ги кафетата! – показа Бела.
– Заповядайте! Ще желаете ли друго? – попита сервитьора.
– Не. Благодаря. – каза Джеймс и побутна два лева на човека.
Изпиха си кафетата , а след това си тръгнаха и Джеймс не спираше да размишлява. Странното бе, че намери Марта да крие приспивателни хапчета.
– Здравей, Марта. Какво правиш? И какви са тези хапчета? – учудено задаваше въпроси на секретарката. – О, нищо особено. Просто си прибирам хапчетата. Не знаеш какво правят кафетата с мен, ако количеството е голямо. – каза притеснена Марта.
– Наех те преди няколко дена и нищо не ми пречи да те уволня. Подозрителна сте, госпожо. – развика се Мисерувалстванкапованеман.
– Аз съм госпожица. Не ме състарявайте така. Не съм на седемдесет. – оплака се Марта.
– Добре, госпожице. Отстранена сте до разрешаването на случая с Лан Дат. – каза детектива. Джеймс разгледа папката, дадена му от Бела. Нещо го караше да мисли, че Марта не е извършителят както си мислеше до преди минути. Вгледа се в детайлите, а на третият лист с документи пишеше, че Восман е карал кола, а зад него е бил Бил. И го е оставил на една тролейбусна спирка, а Лан Дат е катастрофирал половин час по-късно.
– Ха, Марта си забрави чантата. – извика Мисерувалстванкапованеман.
Той видя тефтерче, което е изпаднало от модния атрибут. Там пишеше всички минали и бъдещи задачи на бившата служителка.
– Какво??? Тук пише „Сложи няколко хапчета, приспивателни в кафето на Восман Лан Дат. Предозирани, те водят до смърт!” – възкликна той.
Написа няколко възможни варианта на историята и избра най-достоверния. Обади се на Бела, за да й съобщи новината. Тя предпочете да се срещнат лично. В кафенето Бела заговори детектив Мисерувалстванкапованеман:
– Какви са новините, Джеймс?
– Радвам се да ти кажа, че Бил не е убиецът. – отговори той.
– А кой? – попита госпожицата.
– Марта е била помощничка на Восман. Е, тя е разтворила няколко приспивателни в кафето на брат ти. Починал е преди да катастрофира. – каза горд Джеймс.
– Благодаря ти! Ще се обадя в съда. – щастливо рече Бела.
Оказа се, че старата дама наистина е имала пръст в тази работа.След разрешеният случай приходите на детектива скочиха, а това е много щастлив край за него.
Участва в конкурса за разкази "Млад детектив"
Ради , 12 г.,
Публикувано на 12.11.2013
Браво, Петя. Не е лошо.
Диди , ,
Публикувано на 12.11.2013
Действията се изиграха много бързо. Няма време дори да си го представиш. Някак си липсва кулминацията.
Ивета , 12 г.,
Публикувано на 12.11.2013
Съгласна съм с Диди. Можеше да добавиш още улики, нячина по който е разсъждавал детектива.. Но все пак е хубаво ;)
Мартин Велков, 12 г.,
Публикувано на 12.11.2013
Не знам. Нямам голям талант в писането и затова бих казал, че си се справила добре. То сигурно Ивета и Диди са големи писателки, че дават такива критики. Не мисля, че щях да го прочета, ако беше по- дълго. Не ги слушай, добре си се справила. До Диди: "Няма време дори да си го представиш." Разпредели си времето тогава. Не искам да се заяждам, но малко прекалявате с Ивета.
Петя , ,
Публикувано на 12.11.2013
Приемам критиките ви. Следващият път ще се старая да съм по-прецизна. Всеки си има мнение. До Ивета: Извинявам се, но си написала "нячина" и трябва да е "детективът".
мария симова, 10 г.,
Публикувано на 12.11.2013
браво
Диди , 13 г.,
Публикувано на 13.11.2013
До Мартин Велков: Просто си изказвам мнение. Ако толкова се вълнуваш - да, пиша, участвам в литературни конкурси и понякога печеля. А това, че ти не четеш дълги текстове, само по себе си говори колко обичаш литературата.
Давид , ,
Публикувано на 13.11.2013
Диди на голяма работа се правиш...доколкото забелязах дори не си участвала в конкурса,а критикуваш сякаш си жури и се заяждаш с тези,които ти противоречат!Това се вика арогантност.Още малко ще поискаш да ти платят,задето им четеш и коментираш разказите!Това не е сайт за критици,а детски сайт за забавление!Не е уместно да се изказваш по този начин!...
Ивета , 12 г.,
Публикувано на 13.11.2013
До Мартин: Аз просто изказвам мнението си. Пък и човек се учи от грешките си, нали? А това не е критика, а съвет. И Петя, мерси че ме поправи.Просто не съм много внимателна понякога. И ако съм те засегнала с мнението ти - извинявай. Но е по-добре да ти кажа какво мисля, вместо да пиша навсякъде "Харесва ми" без дори да го прочета. Моят разказ също не е кой знае какво, но никой не е перфектен, нали? А и Мартин - няма да го прочетеш ако е по-дълго? Че то колкото по-дълго, толкова по-добре. А това, че ти няма да го прочетеш си е вече мързел ;)
Биби , ,
Публикувано на 13.11.2013
Май и ти си сбъркала. Написала си следващияТ. Но текста не ми допадна. Не успя да ме улови.
Мартин Велков, ,
Публикувано на 13.11.2013
Диди, не чета дълги текстове на електронни устройства, защото не ми е особено приятно да седя пред компютъра взирайки се в нещо. Обичам да чета книги. Браво, че участваш в литературни конкурси. Нямам нищо против това. Извинявам се, ако съм те засегнал.
Читател , ,
Публикувано на 14.11.2013
Хайде, да не се включвам и аз в спора. Диди и Ивета, както Давид, Биби и Мартин Велков си изказват мнението. Както и аз със този коментар. Първо, Петя, хареса ми, но споделям мнението на момичетата. Може да добавиш нещо да стане по-заплетен случая. До Мартин: Не знам дали имаш ли нямаш талант, но ти просто го харесваш. Намираш го за хубаво. Това не е причина да се скараш със някой, който не споделя напълно твоето мнение. Просто момичетата казаха, че действията са се развили твърде бързо. Може да не четат такива книги и да предпочитат по-бавни действия(аз примерно чета такива). Давид, чела съм твои творби, много от които ми харесват. Но тук не съм съгласна с теб. Нито Диди, нито Ивета се мислят за голямата работа. Диди(може би същото момиче е дало идеята за конкурса, може и да бъркам) може да напише своя разказ по-късно(срока е до 30-ти). Не мисля, че някое от момичетата се държи "арогантно". "Действията се изиграха много бързо. Няма време дори да си го представиш. Някак си липсва кулминацията.". Тя не е казала "Ужасно, гадно, кой глупак го е написал". Прочети коментара на глас. Това "някак си" го е написала.. ами, не арогантно, но ми е трудно да го кажа. Ти пишеш повече и имаш по-голям опит от Диди, но тук ти се държа по-скоро арогантно, и, ако смея да кажа, цинично. За мнението на ИВета - тя мисли като Диди, просто не го е казала така остро. Аз споделям и нейното мнение - за още улики, разсъждения. Но много ми хареса това, че накрая Мартин се извини. Сигурно съм, че и Диди ще го направи. Все пак.. това е детски сайт, за забавления и игри, не за спор кой е по-добър. Все пак сме още деца, малко или много. Мисерувалстванкапованеман - готино име!
Ивета , 12 г.,
Публикувано на 14.11.2013
Мисля, че читателката се оказа най-умна от всички ни. Нека млъкнем най-сетне, че ние вече не пишем коментари, а спорим. Само искам да кажа на Давид: Диди не се държи арогантно, а само изказва мнението си..
Your fear , ,
Публикувано на 20.11.2013
Ами, извинете, ама не мога да се въздържа от коментар. Първо, Петя, Имаш замисъл. Интересно е това с името, но да знаеш, прочетох го два пъти и оттам нататък ме домързя да го прочитам докрай. Искрено ме зарадва, че си опитала да вложиш чувство за хумор. И дотук са хубавите и приятни за очите ти коментари. Сега аз ставам самото зло. Значи, момичетата, едната от които мисля, че познавам, са сравнително прави относно факта, че като цяло произведението ти е ... ще се изразя грубо - безинтересно. И не ме разбирай погрешно, то е интересно, но като замисъл, няма пик на емоциите. Долавя се нещо като кулминация, но изключително слабо откроена. Целият текст прилича по-скоро на основата на нещо добро. На композиционен план, но не и на цялостен и отлично завършен текст. А сега искам да се изкажа относно "мини спора" възникнал тук. Никой от вас, повтарям, НИКОЙ няма право да води спор въз основа на лични подбуди под формата на коментари тук. Има други места за такива спорове колкото си искате, обаче да оспамвате момичето така, е това е грях. Радвам се, че все пак се е стигнало до някакъв консенсус, ако мога така да се изразя, така че няма да задълбавам. Предварително се извинявам за допуснати граматически и пунктуационни грешки и грешки в членуването, но писах в... леко нервно състояние. О, и ако някой има нещо против мнението ми, изградено изцяло въз основа на факти и лична преценка, моля, бъдете така добри да го изкажете като коментар към творбата и след това коментар към мен лично. Благодаря предварително.
Pavche , 12 г.,
Публикувано на 28.11.2013
Постарала си се, Петя.
Мария , 13 г.,
Публикувано на 04.12.2013
Интересна детективска история, на мен ми хареса! Продължавай напред! Можеше и собствена рисунка да приложиш към творбата. :)
Петя , ,
Публикувано на 06.12.2013
Благодаря на всички, включително и на тези, на които историята ми не им е допаднала. Естествено не може всички да твърдят, че разказът е хубав. Хора различни-вкусове и нрави също. Благодаря на критикуващите, защото не са прочели историята просто, за да "убият" времето. До Мария: Знам, че можеше да сложат моя рисунка, но просто не разполагам с толкова време.