Далеч в страната Чародея...

Далеч в страната Чародея живеем ние – добрите тролчета. При нас реките са от шоколад, по дърветата растат бонбони, а зимата вали вместо сняг захар. Забравих да Ви се представя, аз съм Рия – едно обикновено тролче. Имам щръкнала зелена коса и много харесвам диадемите – не мога без тях. Обичам да чета – това ми е хобито, някой път толкова се унасям в книгата, че дори ужасното пеене на братовчед ми Блясъчко не може да ме разконцентрира. Имам всичко, но ми липсва най-важното – семейството. Преди 4 години в моята родина – Рикарди, нахлу една зла вещица. Лошата и завистлива сестра на феята на зъбките – Есмералда. Тя искаше да завладее Рикарди и да създаде огромна армия от тролчета. Искаше да отмъсти на сестра си за това, че ѝ е отнела престола. Есмералда била по-голямата, но по-несериозната, затова майка ѝ – кралица Нимболи, завещала кралството на по-малката си дъщеря. И ето, че успя. Татко като крал се опита да я спре, но за жалост тя беше по-силната. Повечето от населението се обърна на нейна страна, за да оцелее, но тази част която остана предана на семейството ми продължаваше да се бори. Майка ни бранеше с магии, но и нейните сили отслабваха. По едно време само чух „Бягай Рия“. Тогава тя ми даде някакъв жезъл. Последните ѝ думи бяха: „Пази го като очите си.“

В следващия миг Попи писна и настана гробна тишина. Тръгнах да бягам както ми беше казала майка, но се заклех че един ден ще се върна заедно с тези, останали предани на баща ми и да победя Есмералда! Изминаха вече 4 години, но още не мога да събера сили и да се изправя пред нея.

Сутринта рано-рано Бриджит – най-добрата ми приятелка дотича.
– Рия, Рия, събуди се бързо! Есмералда отвлече Блясъчко!

Щом чух това ярост обзе сърцето ми. Тя ми беше взела единствения ми останал роднина. Казах си край. Вече беше дошло времето да се изправя срещу нея за да си върна братовчеда и кралството. Събрах цяла армия от смели тролчета. Обявиха мен за водач и потеглихме. За да не ни забележи решихме да се движим по вода. Взех жезъла, който ми даде майка и потеглихме. След 3 дни пътуване – пристигнахме. Със стъпването на тяхна земя – започнаха да ни бомбардират с жълъди. Но и ние този път бяхме подготвени и отвърнахме на удара. Изведнъж те спряха обстрела и видях как Есмералда се приближаваше. Знаех, че искаше мен и казах на другите да се отдръпнат.
– По-добре се предай, Рия! Предай се ако искаш да остане жив братовчед ти! Една грешна стъпка и е паднал във вулкана.
Обикновено аз лесно се предавам, но този път нещо ми подсказа, че трябва да се боря. Извадих жезъла, насочих го към Есмералда и казах първото нещо което ми дойде наум. Една магия, която бях чувала от мама. На нея тя учеше Попи –винаги казваше, че понеже е престолонаследник, трябва да я владее. И с цяло гърло извиках:
– Нотермайн Финджър! Нека злото бъде победено!
Както стоеше пред мен, Есмералда изчезна. Блясъчко се появи на земята при нас, а злото в което беше потопен Рикарди изчезна. Отново започнаха да пеят птички, разцъфнаха цветя и дървета. Всичко беше както по старо му. Освен едно – нямаше го семейството ми. Реших да вляза в двореца, беше си същият. На трона вкаменени седяха мама, татко и Попи. Отидох при тях и започнах да плача. Тогава се случи чудо – сълзите ми размекнаха камъка и развалиха магията. След толкова години пред мен виждах семейството, което смятах за изгубено! Поданиците ни започнаха да викат:
– Слава за кралското семейство! Слава за принцеса Рия!
Почувствах се така горда. Бях изпълнила обещанието си! От този ден всички отново заживяхме щастливо. После всички които ми помогнаха да си върна кралството бяха почетно възнаградени за проявена смелост. Обявих Бриджит за графиня. От този ден нататък всичко се нареди и започнах един нов живот! Животът мечта!

Участва в „Щур конкурс с веселите „Тролчета“