Бетина и големият чуден свят

„Аз и сама ще науча всичко за света. Но затова ще трябва време. Ще трябва да ям повече сирене, за да порасна по-бързо. А когато порасна, непременно ще науча отговорите на всички въпроси.
И мишчицата с решителни стъпки се запъти към голямата бяла врата. Тя се оказа доста тежка, Бетина бута ли, бута и накрая успя да си провре мустачетата. Заслепи я толкова силна бяла светлина, че тя се стресна и отново се скри. Любопитството й обаче надделя и този път тя подаде и ушичките си навън, след това и лапичките и накрая изскочи.
– Аууу! Тя виждаше толкова много цветове, чуваше толкова много звуци, че направо се уплаши. Но пък беше толкова шарено и толкова интересно.“

– Колко странни неща има навън. Имам толкова много въпроси. Каква е тази огромна жълта  топка, която толкова силно ми свети в очите? Дали аз мога да я стигна? Това сигурно топли земята. Ще го нарека топлина. Или пък... о, да Слънце!
Бетина реши да скочи чак до Слънцето. Тя се приготви, засили се и скочи. Ала падна и се удари. Продължи да търси отговорите на въпроси си.                                                           

Както си вървеше зад нея се чу някакъв шум. Бетина се обърна и видя котка, която се приготвяше да я лапне. Мишлето започна да бяга.
– Олеле, олеле, помощ. Какво е това?  Каква е тази козина с очи? Иска да ме изяде. Помощ, помощ – мишлето се мушна в една дупчица и започна да мисли .
– Какво ли е това? Не знам. Но разбрах, че обича да яде мишлета като мен. Може би това е мишояд. Не, не това е котка. Точно така ще го кръстя – котка.
Бетина излезе от дупката и продължи да търси приключения.

Върви по тротоара и гледа от другата страна на земята еднa голяма буца сирене.
– Как вкусно ще похапна! Тъкмо бях гладна. – Бетина се забърза и се хвърли на пътя. Ала неочаквано изскочиха безброй коли.
– Какво става? Това са коли. – Мишлето почна да скача насам и натам и успя дя избяга от колите.
Грабна сиренцето си и се скри в една малка дупчица. Започна да гризка, но чу  шум. Обърна се и видя, едно малко мишле. Беше нещастно, изплашено и гладно. Бетина му подаде в лапичката малко сиренце. То се усмихна и взе сиренцето. Те се сприятелиха и  споделиха, своите приключения.
Щом Бетина  изяде своето сиренце, си каза:  
– Колко много приключения. Колко  много отговори. Научих, че това, което топли земята е „Слънце”. Това, което обича да яде мишки е „котка”. Това, което си движи бързо по пътя са „колите”. Но най-хубавото от този ден беше, че си намерих приятел, с който споделях всичко ново. Той е безценен за мен.      

Участва в "Конкурс за "Бяла приказка".