Бетина и Дядо Коледа

„Аз и сама ще науча всичко за света. Но затова ще трябва време. Ще трябва да ям повече сирене, за да порасна по-бързо. А когато порасна, непременно ще науча отговорите на всички въпроси." И мишчицата с решителни стъпки се запъти към голямата бяла врата. Тя се оказа доста тежка, Бетина бута ли, бута и накрая успя да си провре мустачетата. Заслепи я толкова силна бяла светлина, че тя се стресна и отново се скри. Любопитството й обаче надделя и този път тя подаде и ушичките си навън, след това и лапичките и накрая изскочи.
– Аууу! Тя виждаше толкова много цветове, чуваше толкова много звуци, че направо се уплаши. Но пък беше толкова шарено и толкова интересно.“

Ето и продължението:
Тя се намираше в Бялата стая, в която по Коледа се случват чудеса. Вътре беше пълно с работливи джуджета, които вдигаха много врява. Мишчицата видя един старец да седи на един стол и да чете писма. Мишлето отиде до дядото и му каза:
– Здравейте, аз се загубих... б-бихте ли ми показали от къде мога да си тръгна.
Дядото се усмихна и нагласи очилата си.
– Здравей! – изпрати ли своето писмо до мен, какво искаш за Коледа?
– Какво е това Коледа? – попита тя.
– На Коледа стават чудеса. Нека ти разкажа малко. На Коледа всяко малко дете пише писмо до мен. Олл... не ти се представих. Аз съм Дядо Коледа. Всяка Коледа летя с моята шейна и раздавам подаръци на послушните деца.
Мишлето разбра за Коледа и много се зарадва.

Участва в "Конкурс за "Бяла приказка".